Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
– Наистина ли го искаш? – попита той и избърса сълзите си с опакото на ръката.
Джардир кимна. Досега вървяха под сенките на чаршийските навеси, но дребното момче хвана ръката на Абан и го издърпа на слънце.
– Заклевам се в светлината на Еверам.
Абан се ухили широко.
– А аз се заклевам в скъпоценната Корона на Каджи.
– Не изоставайте! – изрева Кавъл и момчетата се затичаха след тях, а стъпката на Абан вече бе станала по-уверена.
Щом минаха покрай големия храм Шарик Хора, офицерите нарисуваха защити във въздуха и прошепнаха молитви към Еверам, Създателя. Отвъд Шарик Хора се намираха тренировъчните площадки и там Абан и Джардир зашариха с поглед във всички посоки да не би да изпуснат нещо от упражненията на воините. Някои работеха върху техниката си с щит и копие или с мрежа, докато други маршируваха или тичаха в пресечена стъпка. Съгледвачи упражняваха равновесието си, накачили се по най-горните стъпала на стълби. Други дал’шаруми пък ковяха върхове на копия и защитени щитове или тренираха шарусахк – изкуството на ръкопашния бой.
Дванайсет шараджи, или училища, ограждаха тренировъчните площадки – по едно за всеки род. Джардир и Абан бяха от племето каджи и затова бяха отведени в Каджи’шараджа. Там те щяха да започнат Хану Паш и да завършат като дамати, дал’шаруми или кхафити.
– Каджи’шараджът е много по-голям от останалите – каза Абан, вперил поглед в огромната шатра. – Само Маджах’шарадж едва се доближава до него.
– Разбира се, че ще е най-големият – скастри го Кавъл. – Да не би според теб да е някакво съвпадение, че нашето племе се нарича каджи на името на Шар’Дама Ка, Избавителя? Ние сме потом-ци на неговите хиляда жени и във вените ни тече кръвта му. Маджах – изсъска той – носят кръвта на онова нищожество, което влязло във владение след смъртта на Шар’Дама Ка. Другите племена по нищо не могат да се сравняват с нас. Не го забравяйте.
Отведоха ги в шатрата и им дадоха бида – обикновени бели препаски, а дрехите им отнесоха за изгаряне. Сега момчетата станаха ний’шаруми – още не бяха воини, но вече не бяха и деца.
– Месец на овесена каша и яки тренировки и ще стопиш сланината, момче – подигра се Кавъл, след като Абан си свали ризата. Офицерът удари с отвращение закръгления корем на Абан. Момчето се преви, но Джардир го улови още преди да падне и го задържа на крака, докато си поеме дъх. След като се преоблякоха, офицерите ги заведоха в общото помещение.
– Свежа кръв! – извика Керан и офицерите набутаха момчетата в просторно голо помещение, пълно с други ний’шаруми. – Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи и Абан ам’Хаман ам’Каджи! Сега те са ваши братя!
Абан се изчерви и Джардир като всяко друго момче в залата знаеше защо. Пропускайки името на баща му, Керан почти на глас бе обявил, че родителят му е кхафит – най-ниската и най-омразна каста в красианското общество. Кхафити бяха слабите страхливци, които не можеха да следват пътя на воина.
– Ха! Водите ни синчето на дебел свинеяд и някакъв мършав мишок! – извика най-едрият от ний’шарумите. – Хвърляйте ги обратно!
Всички момчета се разсмяха.
Офицер Керан изръмжа и удари с юмрук момчето по лицето. То падна тежко на земята и захрачи кръв. Смехът утихна.
– Като захвърлиш бидото, тогава се подигравай, Хасик – каза Керан. – Дотогава всички сте мършави свинеядски кхафитски мишоци.
След тези думи той и Кавъл се обърнаха и с тежка стъпка се отправиха към изхода.
– Ще си платите за това, мишоци – каза Хасик, завършвайки заплахата със странно просвиркване. Откъсна разхлабения зъб от устата си и го метна по Абан, който трепна, щом го уцелиха. Джардир застана пред него и се озъби, но Хасик и групичката му вече вървяха в обратната посока.
* * *
Скоро след като пристигнаха на всички им раздадоха паници и изкараха казана с овесената каша. Прегладнелият Джардир се втурна право към казана, но дори той не беше по-бърз от Абан. В същия миг обаче един от по-големите им препречи пътя.
– Мислите да ядете преди мен? – попита той настъпателно. Блъсна Джардир в Абан и двамата се строполиха на земята.
– Ставайте, ако искате да ядете – каза офицерът, който беше донесъл кашата. – Момчетата в края на опашката остават гладни.
Абан изписка и двамата скочиха на крака. Повечето момчета вече се бяха наредили грубо по ръст и сила, начело с Хасик. В края на опашката се бореха ожесточено най-малките момчета да не би да се озоват на последните места.