Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Семейството на Джардир вечеряше най-често с обикновен кус-кус, но Кадживах спестяваше от помощите си и на Последната четвърт винаги добавяше зеленчуци и подправки. На този първи ден, когато се прибра вкъщи от Хану Паш, Джардир намери в паницата си дори няколко твърди парченца месо от неопределен източник. Толкова храна не беше виждал от доста време, а още по-малко такава, която да лъха на майчина обич, но Джардир осъзна, че няма апетит, особено след като видя, че в паниците на майка му и сестрите му парченцата месо липсваха. Той се насили да изя-де храната, за да не обиди майка си, ала самият факт, че ядеше с лявата, а не с дясната си ръка, само подсили срама му.
След вечеря те се молеха като едно семейство, докато не чуха призива от минаретата на Шарик Хора, който оповестяваше падането на мрака. Според евджахския закон след този призив всички жени и деца трябваше да се скрият под земята.
Дори скромната колиба на Кадживах имаше преградено и защитено мазе, свързано с Подградието – необятна мрежа от тунели, които водеха към всички точки на Пустинното копие в случай на пробив.
– Слизайте долу – подкани Кадживах сестрите му. – Аз ще си поговоря насаме с брат ви. – Момичетата изпълниха заръката ѝ и Кадживах махна на Джардир да дойде в ъгъла, където висяха копието и щитът на баща му.
Както винаги, оръжията сякаш го гледаха отвисоко и го преценяваха. Джардир усети цялата тежест на гипса си, но имаше и друго, което му тежеше дори повече. Той погледна майка си.
– Дама Кхеват каза, че татко не е умрял с чест – рече Джардир.
– Значи Дама Кхеват не е познавал баща ти така, както аз го познавах – отвърна Кадживах. – Той не изричаше лъжа и никога не ми е посягал, дори след като му родих три дъщери една след друга. Даряваше ме с деца и слагаше месо в стомасите ни.
Тя погледна Джардир в очите.
– В тези неща има толкова чест, колкото в избиването на алагаи. Повтори си това на слънчева светлина и го запомни.
Джардир кимна.
– Добре.
– Сега носиш бидото – продължи Кадживах. – Това значи, че вече не си малко дете и не можеш да слезеш с нас. Трябва да чакаш на вратата.
Джардир кимна.
– Не ме е страх.
– А може би трябва – отвърна Кадживах. – Според Евджаха при Последната четвърт Алагай Ка, бащата на демоните, дебне на повърхността на Ала.
– Дори той не би могъл да премине през воините на Пустинно копие – заяви Джардир.
Кадживах стана и взе копието на Хошкамин от стената.
– Може би е така – каза тя и тикна оръжието в здравата му лява ръка, – но ако премине, на теб се пада да ни опазиш от него.
Покъртен, Джардир взе оръжието и Кадживах му кимна веднъж, преди да последва надолу сестрите му. Джардир веднага зас-тана с изправен гръб до вратата и прекара там тази, както и следващите две нощи.
* * *
– Трябва ми мишена – каза Джардир. – Дама’тингата ще ми махне гипса и ще ми се наложи да се върна на опашката за ядене.
– Можем да действаме заедно – предложи Абан, – както преди.
Джардир поклати глава.
– Ако се възползвам от помощта ти, ще решат, че съм слаб. Трябва да им покажа, че съм станал по-здрав отпреди, иначе всички ще ме вземат за лесна плячка.
Абан кимна, обмисляйки проблема.
– Ще трябва да атакуваш някое по-предно място от тези, които заемаше преди, но да не е чак толкова напред, че да разгневиш Хасик и приятелчетата му.
– Мислиш като търговец – отбеляза Джардир.
Абан се усмихна.
– Отраснал съм на пазара.
През следващите няколко дни те внимателно наблюдаваха опашката, насочили погледи малко след средата, където Джардир бе чакал преди травмата. Момчетата там бяха с няколко години по-големи и далеч по-едри от него. Двамата набелязаха възможни мишени и оттам насетне не ги изпуснаха от очи дори за миг по време на тренировки.
Тренировките протичаха точно както преди. Твърдият гипс държеше намясто ръката на Джардир, докато прескачаше препятствия на бегом, а офицерите го караха да хвърля копията и мрежите с лява ръка. Той не получаваше никакво специално отношение, а и да можеше, не би го поискал. Каишът плющеше по гърба му не по-рядко отпреди, а Джардир го приветстваше и прегръщаше болката, защото беше наясно, че всеки удар доказва на останалите момчета неговата сила въпреки травмата му.