Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Далеч по-малко го привличаше телевизията. Все пак следеше седмичните епизоди от поредицата „Животът на животните“. Грациозни бозайници като газели и елени прекарваха дните си в постоянен страх. Лъвове и пантери повечето време бяха в състояние на тъпа апатия с редки прояви на свирепост. Те убиваха и разкъсваха и изяждаха слабите, старите и болните животни; сетне отново изпадаха в безсмислена сънливост, тревожени единствено от паразитите, които ги хапеха отвътре. Някои паразити на свой ред бяха нападани от други, по-дребни от тях паразити, а последните пък ставаха почва за развитие на вирусите. По дърветата пълзяха влечуги, които нападаха с отровните си зъби птици и бозайници или сами ставаха жертва на някой хищен клюн. Тези кадри бяха съпроводени от високопарните и глупави коментари на Клод Дарже, изпълнени с неоправдано възхищение. Мишел трепереше от възмущение и чувстваше как дълбоко в него се оформя непоклатимо убеждение: в своята цялост дивата природа не е нищо повече от една гнусна подлост; в своята цялост дивата природа не е нищо друго освен оправдание на пълното разрушение, на всемирен геноцид, а мисията на човека на Земята може би е да доведе докрай този геноцид.
През април 1970 година поредният брой на „Пиф“ бе съпроводен с подарък, получил впоследствие широка известност. Това беше така нареченият прах на живота.
Към всяка книжка имаше пликче, съдържащо хайвер на миниатюрни морски ракообразни Artemia salina. Тези организми бяха прекарали няколко хилядолетия в анабиоза. Връщането им към живота бе доста сложно: най-напред водата трябваше да се остави да престои няколко дни, след това да се затопли, да се прибави към нея съдържанието на пликчето и леко да се разклати. През следващите дни съдът трябваше да стои близо до източник на светлина и топлина, да се добавя редовно вода на мястото на изпарилото се количество и съдържанието леко да се разклаща, за да се насити с кислород. След няколко седмици бурканът гъмжеше от огромен брой прозрачни рачета, честно казано, доста противни на вид, но безспорно живи. Мишел не знаеше какво да прави по-нататък с тях и в края на краищата изля течността в Гран Морен.
В същия брой имаше разказ от двайсет страници, посветен на младостта на Рахан и на обстоятелствата, които го бяха превърнали в самотен герой в дълбините на праисторията. Когато той все още е дете, неговото племе е унищожено от вулканично изригване. Преди смъртта си неговият баща, Крао Мъдрия, успява да му повери огърлица с три нокътя. Всеки от тези нокти въплъщава една от добродетелите на „онези, които вървят изправени“, тоест на хората. Това са нокътят на честността, нокътят на смелостта и най-важният от всички — нокътят на добротата. От този момент нататък Рахан неизменно носи тази огърлица и се стреми да бъде достоен за онова, което тя олицетворява.
Къщата в Креси имаше градина, в която растеше черешово дърво, донякъде по-малко от черешата в Йон. Мишел продължаваше да чете поредиците „Цялата Вселена“ и „Сто въпроса за…“. За своя дванайсети рожден ден получи от баба си кутия с комплект „Млад химик“. За него химията бе далеч по-интересна от механиката или електричеството, по-тайнствена и многолика. Химикалите бяха затворени в различни по цвят, форма и направа кутийки, подобно на навеки отделени една от друга същности. Достатъчно бе обаче да бъдат свързани помежду си и настъпваше бурна реакция, в резултат от която се появяваха съвършено нови съединения.
Един юлски следобед, докато четеше в градината, Мишел се сети, че може би химическите основи на живота са коренно различни. Ролята, която играят в молекулите на живота въглеродът, кислородът и азотът, може би се изпълнява от молекули със съответната за тях валентност, но с по-високо атомно тегло. На друга планета, при други условия на температура и налягане, молекули на живота биха могли да бъдат силицият, сярата и фосфорът; или германият, селенът и арсенът; или пък калаят, телурът и антимонът. Нямаше с кого да обсъди тази своя идея и по негова молба баба му купи няколко учебника по биохимия.