Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Скоро дъщерята на Мартен и Жьоневиев Секалди проявява изключителни интелектуални способности, най-малко равни на бащините, съчетани при това с изключително независим характер. Тя изгубва девствеността си на тринайсет години (нещо твърде рядко за онова време и за нейната среда), а военните години (прекарани впрочем в относително спокойствие на алжирска територия) посвещава на баловете, които се организират всяка седмица първоначално в Константин, а сетне в Алжир, без това ни най-малко да й попречи година след година да постига забележителни резултати в училище. Така през 1945-а тя се разделя с родителите си и заминава за Париж да следва медицина, въоръжена с отлично зрелостно свидетелство и немалък сексуален опит.
Първите следвоенни години са белязани от трудности и бурни събития; индексът на промишленото производство е по-нисък от всякога, а купонната система е премахната чак през 1948-а. По същото време обаче, като резултат от влиянието на Съединените щати, в тесния кръг на заможната част от населението вече започват да се проявяват първите признаци на увлечение по потреблението, което през следващите десетилетия обхваща все по-широки обществени слоеве. Като студентка по медицина в Париж Жанин Секалди преживява в пълна мяра „годините на екзистенциализма“ и веднъж дори й се предоставя случай да танцува в „Табу“ бибоп със самия Жан-Пол Сартър. Тя не се прехласва кой знае колко по трудовете на този философ, но в замяна на това е изумена от необикновената му физическа грозота, граничеща с уродливост, така че въпросната среща между тях остава без последствия. Самата тя притежава изключителна красота от средиземноморски тип и преживява много любовни приключения до 1952 година, когато се запознава със Серж Клеман, който по това време завършва специализацията си по хирургия.
„Искате ли да ви опиша моя баща? — обичаше да казва години по-късно Брюно. — Представете си маймуна, дайте й мобилен телефон и ето ви го цял-целеничък“. По онова време Серж Клеман естествено не разполага с мобилен телефон, но в замяна на това се радва на обилно окосмяване. С една дума, изобщо не е красив, но от него се излъчва силна и недвусмислена мъжественост, която вероятно е привлякла младата студентка. Освен това той крои планове за бъдещето. Пътуване до Съединените щати го убеждава, че пластичната хирургия предлага широки хоризонти за един амбициозен лекар. Нарастващите съблазни на пазара, разпадът на традиционното семейство, вероятният икономически напредък на Западна Европа дават чудесни възможности за развитие и на Серж Клеман принадлежи заслугата да бъде един от първите в Европа и несъмнено първият във Франция, който осъзнава това. Единственият проблем е, че не разполага с достатъчно средства, за да може да започне. Приятно впечатлен от предприемчивостта на своя бъдещ зет, Мартен Секалди се съгласява да му даде заем, благодарение на който през 1953 година в Ньойи отваря врати първата клиника. Нейният успех, намерил широко отражение по страниците на женските списания, чийто брой и тираж през този период непрекъснато растат, е направо умопомрачителен и през 1955 година сред хълмовете край Кан е открита втора клиника.
По онова време двамата съпрузи представляват онова, което по-късно бе наречено „модерно семейство“, и фактът, че Жанин забременява от своя съпруг, се дължи по-скоро на непредпазливост. Въпреки това тя решава да запази детето, смятайки, че майчинството е житейски опит, през който всяка жена трябва да премине; впрочем периодът на бременността се оказва доста приятен и през март 1956-а на бял свят се появява Брюно. Досадните грижи, съпътстващи отглеждането на едно малко дете, се оказват несъвместими с идеала за лична свобода, който двамата съпрузи споделят, и в резултат през 1958-а Брюно е поверен на родителите на майката в Алжир. По това време Жанин отново е бременна, но този път от Марк Джерзински.