Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Открай време бе добра готвачка и това се оказа нейната последна радост. Приготвяше за Брюно разкошни ястия, сякаш на масата имаше най-малко десетина гости. Пиперки в масло, аншоа, картофена салата: понякога имаше пет предястия преди основното блюдо — пълнени тиквички, заек с маслини или с кускус. Не й се удаваха единствено сладкишите, но в дните, когато получаваше пенсията си, купуваше кутии халва, сметана с кестени, бонбони с плънка от Екс. Постепенно Брюно се превръщаше в дебело и боязливо дете. Самата тя почти нищо не хапваше. В неделя се залежаваше в леглото и Брюно отиваше да се сгуши до костеливото й тяло. Понякога си представяше как става нощем с нож в ръка и я пронизва право в сърцето; представяше си как после горко плаче, проснат пред безжизненото й тяло; представяше си как сам умира след това.
В края на 1966 година тя получи писмо от дъщеря си, научила адреса от бащата на Брюно, с когото си разменяха картички за Коледа. Жанин не изразяваше особено съжаление за миналото, припомняйки го в едно изречение: „Научих за смъртта на татко и за твоето преместване“. Съобщаваше освен това, че напуска Калифорния и има намерение да се установи в Южна Франция, без при това да даде адрес.
Една сутрин, докато пържеше тиквички, старата жена обърна тавата с врящо масло. Намери сили да се добере до коридора и писъците й привлякоха съседите. Вечерта след часовете Брюно видя пред входа на училището госпожа Аузи от горния етаж, която го заведе право в болницата. Позволиха му да постои няколко минути при баба си, чиито рани бяха покрити с превръзки. Бяха й поставили силна доза морфин, но тя все пак успя да познае своя внук и взе ръката му в своите, след което отведоха детето. През нощта сърцето й не издържа.
За втори път Брюно се сблъска със смъртта и отново значението на случващото се почти напълно му убягна. Години по-късно, докато предаваше контролно по френски или добре написано съчинение на историческа тема, все още си представяше как ще разкаже за него на баба си. Веднага след това се сещаше, че тя е починала, но тази мярнала се за момент мисъл така и не прекъсваше диалога между двамата. По-късно, когато готвеше магистърска степен по съвременна литература, той надълго и нашироко обсъждаше с нея своите бележки; впрочем по онова време вярваше в присъствието й само в минути на помрачение. За случая бе купил две кутии сметана с кестени; това бе техният последен продължителен разговор. Когато завърши университета и получи назначение като преподавател, установи, че се е променил и вече не може да влиза в контакт с нея; образът на баба му постепенно изчезваше зад стената.
На другия ден след погребението се разигра странна сцена. Баща му и майка му, които той за пръв път виждаше заедно, започнаха спор какво да правят с него. Бяха в голямата стая на апартамента в Марсилия и седнал на леглото, Брюно ги слушаше. Винаги е любопитно да слушаш как другите говорят за теб, особено когато явно не си дават сметка за твоето присъствие. Така може да се стигне до загуба на съзнанието за собственото съществуване, което в известен смисъл не е неприятно. С една дума, той нямаше усещането, че става въпрос за него. При това този разговор бе решаващ за бъдещето му и по-късно той често си го припомняше, без при това да изпита истинско вълнение. Не бе в състояние да направи връзка, да установи кръвна връзка между себе си и тези двама възрастни, които въпросния ден в столовата го бяха поразили преди всичко с високия си ръст и младежкия си вид. През септември Брюно трябваше да постъпи в шести клас и бе решено да го настанят в пансион, а баща му да го взема в Париж за уикендите. Майка му щеше да се постарае да го приютява от време на време през ваканциите. Брюно не възразяваше; двамата възрастни не му изглеждаха враждебно настроени. Така или иначе, за него истинският живот бе животът му при баба.