Съкрушени

Госпожа Фийлдс порови из дрехите върху масата и извади един папагалено-жълт клин.

— Сладък е, не мислиш ли? Бих могла да го нося на сутрешните ми разходки.

Емили не сваляше поглед от клина. На дупето му имаше надпис ДОБРЕ МИ ИДВА ЕДНА СЛИВА РАНО СУТРИН. Тя не знаеше дали да се смее или да заплаче. Дали майка й знаеше какво означава това?

След това се огледа. Като че ли всички в магазина я зяпаха. Тя грабна клинчето от ръцете на майка си.

Госпожа Фийлдс отстъпи от масата уплашено. Емили се зачуди дали не е била твърде рязка. Майка й полагаше огромни усилия. Това беше същата жена, която предишната година беше заточила Емили в Айова заради това, че се беше разкрила. А наскоро Емили беше пуснала нова бомба: през лятото беше родила бебе и го беше дала за осиновяване на едно семейство, което живееше в Честнът хил. Известно време семейството й я изолира изцяло, но нищо не би помогнало по-добре да се погледне под различен ъгъл на нещата от една истинска бомба на круизен кораб и едно почти удавяне в морето. Когато Емили се върна жива от круиза, родителите й я посрещнаха като героиня и й обещаха, че ще се опитат да поправят всичко. През изминалата седмица госпожа Фийлдс правеше всеки ден бананови палачинки на Емили за закуска. И двамата й родители бяха седнали заедно с нея пред компютъра й, за да разгледат заедно фотосите от пътуването, като охкаха и ахкаха пред снимките й на фона на сияйните оранжеви залези и подскачащи делфини. Тази сутрин госпожа Фийлдс се появи в стаята на Емили в осем сутринта и обяви, че двете ще си организират момичешки ден: маникюр, обяд, а след това пазаруване в Манайънк. Въпреки че маникюрът и пазаруването не бяха от любимите неща на Емили, тя с готовност се съгласи.

Момичето върна клинчето обратно на масата и избра друго, яркочервено, с надпис МАЦКИТЕ КЕФЯТ на задничето. После го подаде на майка си.

— Според мен червеното най-много ти отива.

Усмивката се върна върху лицето на майка й. Най-после. Това я накара да се почувства по-добре.

След това телефонът на госпожа Фийлдс изпиука, тя го измъкна от джоба си, погледна екрана и се усмихна.

— Карълайн ми прати есемес, че е изкарала шестица на изпита по биология. Не е ли страхотно това?

Емили прехапа долната си устна. Сестра й учеше в Станфорд със стипендия от отбора по плуване и Емили беше дочула, че през цялата година е имала проблеми с предметите. Карълайн не й го беше казала лично, разбира се. Сестра й неохотно беше укривала Емили във Филаделфия по време на последния месец от бременността й и можеше да се каже, че двете не си говореха.