Съкрушени

Майк се обърна и започна да дирижира останалите от отбора.

— Ха-_на_! — пропя той.

— Ха-_на_! — присъединиха се останалите момчета. И Кейт.

Хана се ухили и започна да обмисля кандидатурата си. Вече си представяше себе си и краля на великолепната, леко призрачна снимка, направена в гробището край филаделфийските „Четири сезона“. Това бе ежегодна традиция в „Роузууд дей“ и снимката се отпечатваше върху специална подложка, която се пъхаше в годишника. Ако успееше да спечели, тя щеше да бъде запомнена в „Роузууд дей“ като красиво момиче, което носи короната на Кралицата на бала, а не като момичето, което е било тормозено от А.

— Защо не, по дяволите? — рече тя на висок глас. — Навита съм.

— Страхотно! — Майк навлече отново тениската си. — Ще ти помогна с кампанията. Ще наемем салон и ще предложим на всички момичета безплатен маникюр. Ще им даваме модни съвети. Дори ще наема салон и за отбора и ще се предложа за безплатни целувки. — Той затвори очи и нацупи устни. — Но само за красиви момичета.

Хана го плесна.

— Никакви целувки! Но останалото звучи страхотно.

Тогава едно красиво момиче, застанало на прага на заведението, привлече погледа на Хана. То имаше лъскава черна коса и виолетови очи, и беше облечено в сладката рокля с презрамки, която Хана беше видяла на витрината на „БСБГ“. Хана присви очи, вглеждайки се в лицето на момичето, което й се стори познато.

— Леле. — Брант Фогелнест, един от спортистите, които стояха наблизо, леко наведе глава, за да я огледа по-добре. — Чейси е страхотна!

Хана се сепна.

— Той Чейси ли каза? — прошепна тя на Майк. — Чейси Бледсоу?

— Така ми се струва — промърмори Майк и сбърчи чело. Кейт също кимна.

Хана се сепна. Чейси Бледсоу беше зубърка, която си играеше с йо-йо, носеше шапка „Котка в шапката“ на танцовите забави и харесваше големи, раздърпани чанти, които я правеха да изглежда като пощаджийка. Това момиче носеше обувки на Джими Чу и изящна чантичка под мишницата си. Дори изглеждаше така, сякаш си беше сложила изкуствени мигли.

Но след това момичето заговори.

— О, ето къде си! — каза тя на някой, който седеше в другия край на залата. Гласът беше на Чейси Бледсоу, същият, който беше подвиквал след Хана, Али и останалите на площадката в основното училище, копнеещ отчаяно да бъде част от групичката им. Новата и подобрена Чейси се втурна към най-добрата си приятелка Фай Темпълтън, която седеше в едно сепаре в ъгъла. Макар че Фай беше облечена с дънки, които не й стояха добре, и носеше раздърпана тениска с петно на едната гърда, това като че ли не помрачи стила на Новата Чейси.

— Тя не беше ли в болнични около месец заради херпес? — прошепна Хана. Чейси беше в класа й по математика; учителката я беше съжалила, защото също беше изкарала херпес.

— И аз така си мислех. — Майк забарабани с пръсти по бара. — Но ако това се получава, след като преболедуваш от херпес, може би повече момичета трябва да го пипват.