Проходът

Тази нощ обаче съм твърде развълнуван, за да спя. От прикачения файл ще разбереш защо. Винаги съм вярвал в работата си, но съм имал и мигове, изпълнени със съмнения, безсънни нощи, в които съм се съмнявал дали цялата работа не е напълно безсмислена, забъркана от мозъка ми фантазия в периода на боледуването на Лиз. Знам, че и на теб ти е минавало през ума същото. Щях да съм кретен, ако не поставях под въпрос собствените си мотиви. Но вече не го правя.

Според джипиеса все още сме на цели двайсет километра от мястото. Релефът съответства на снимките от сателита: покрита с гъста джунгла равнина, по протежение на реката, дълбоко дефиле с канари от варовик, тук-там изпъстрени с пещери. Дори любител геолог би разчел като книга тези скали. Обичайните слоеве от речни седименти и четири метра под ръба, линия от черни дървени въглища. Съвпада и с легендата на племето чучоте: преди хиляда години цялата област била изпепелена от пожар — Страховит огън, пратен от бог Ауксол, повелителя на Слънцето, за да унищожи демоните на човека и да спаси света. Снощи лагерувахме на речния бряг, слушахме шумовете от ятата прилепи, които излетяха от пещерите по залез. На сутринта се отправихме на изток по дефилето.

Точно по пладне видяхме статуята.

Отначало си помислих, че всичко е плод на въображението ми. Но погледни снимката, Пол. Човешко същество, но не съвсем: прегърбена животинска стойка, ръце с хищнически нокти и подаващите се от устата дълги зъби, подчертана мускулатура на торса, подробности, които личат, а колко време е изминало? Колко векове на дъждове, вятър и слънце са минали в рушене на камъка? Все още дъхът ми секва, като го погледна. Приликите с останалите изображения, които ти показах, са безспорни: колоните от храма в Мансарха, каменните релефи в гробницата в Ксиан Янг, пещерните изображения в Кот д’Амор.