Проходът

Пол,

Благодаря за съобщението, което ми прати, както и за мъдрия съвет в отговора ти относно красивите докторантки от елитни университети. Не мога да кажа, че не съм съгласен с теб, пък и идеята ме е спохождала в не една самотна нощ в палатката ми. Но не влиза в плановете ми. Засега единствената жена за мен е Рошел, можеш да ѝ предадеш думите ми.

Новината тук — вече чувам как Рошел казва: Нали ти казах! — е, че изглежда се военизирахме. Предполагам било е неизбежно, особено след като приех парите на Военния институт за медицински изследвания. (При това много пари — проучванията във въздуха излизат страшно скъпо: двайсет хилядарки, за да пренасочим сателита, и то само за трийсет минути полезна работа.) Въпреки това изглежда като прахосничество. Вчера тъкмо привършвахме с приготовленията за заминаване, когато в базовия лагер кацна хеликоптер и естествено от него се изсипа взвод от Специалните части в камуфлажни облекла, покрити със зелена и черна бойна маскировка, инфрачервени бинокли и пълно свръхмощно и свърхмодерно въоръжение. Невероятно надъхани юнаци. Личеше, че са под командването на мъж в костюм. Цивилен. Насочи се с наперена походка към мястото, където стоях. Младок ми се видя, още нямаше трийсет. С тен на професионален тенисист. Какво правеше човек като него с взвод от специалните части? Вие ли сте онзи, вампира?, попита ме той. Знаеш как ми действа тази дума, Пол. Опитай се само да получиш финансиране от разузнавателните институции с думата „вампир“ някъде из бумагите. Единствено от учтивост и защото, да му се не види, зад гърба му имаше достатъчно огнева мощ, че да бутне правителството на някоя държавица, му отвърнах: Лично той. Марк Коул, д-р Лиър, ръкува се с мен, широко нахилен. Дълго пътувах, за да се срещна с вас. Дали ще отгатнете каква новина ви нося? Вече сте майор. А аз се чудя какъв майор съм? И какво правят всичките тия военни тук? Това е цивилна научна експедиция, обяснявам му. — Вече не е, осведомява ме той. И кой го реши?, питам. А той ми отвръща: Шефът ми го реши, доктор Лиър. — Кой е шефът ви?, интересувам се. А той: Доктор Лиър, моят шеф е президентът на Съединените щати.