Ще си останем приятели, нали [calibre 2.35.0]

д руги указания. Про сто разказ за д ома. По сле го спожица Рейнс изчете някои от тях пред

целия клас, след като ги провери, и това на Саша се оказа най-д оброто в цялата купчина.

— Благод аря! — отвърна Саша, безсъмнено изненад ана. — На мен твоето ми хареса

повече. Беше толкова… не знам… толкова естествено!

В обичайния случай английският не е от най-силните ми пред мети. Не че не говоря езика

— това е очевид но. Но някак си не ме бива д а измислям разни истории и въобще не ми пука за

разните там метафори, епитети и д ругите ид иотщини. Виж математиката и изобразителното

изкуство са д руго нещо. Но пък конкретно онова есе д ействително стана д обре. Главният

герой в него — Тери, беше напуснал университета и се прибираше с влака вкъщи, с усещането

за тотално облекчение — макар д а знае, че ще вбеси род ителите си, — защото най-сетне беше

взел своето решение. Помислих си, че нещо под обно няма начин д а не д опад не на го спожица

Рейнс. Иначе не смятах, че съм се пред ставил кой знае колко блестящо, но ето че ме

опровергаха.

Искам д а кажа, че все пак разказът на Саша беше по-д обър от моя. Далеч по-

съд ържателен. Като онези неща, които четеш за изпити и по сле ти зад ават въпро си за

мотивацията на героите. В най-общи линии в него се разказваше за това как ед но семейство

имигрира в Торонто и как в началото му е много труд но, д окато се установи. Никой от тях не

говорел английски и нямали никаква пред става как д а стигнат д о метрото и под обни неща.

— Моят разказ е плод на усилията на въображението ми — отбеляза Саша. — Твоят

звучеше така, сякаш това нещо наистина се е случило.

Това момиче ме накара д а извад я разказа си и още вед нъж д а го прочета. Освен това ме

накара д а си помечтая д а бяхме някъд е д ругад е, някъд е, къд ето д а мога д а проверя токовете

межд у нас. Май това означава, че тя ще се окаже права за мръсните мисли.

Но през онзи първи д ен не стигнахме по-д алече. Саша обяви, че ще се обад и на баща си

д а д ойд е д а я вземе, а ние с Нейтън о станахме д а спорим къд е д а отид ем след това. В мола

има само три места, които не ме отегчават: спортните магазини, магазините за електроника и

мястото, къд ето сед яхме тогава. Нейтън, от д руга страна, можеше д а прекара часове наред в

книжарницата или д а пробва часовници и д а ми показва китката си за од обрение.

Не си мислете, че д ържа д а го изкарам някакъв зад ръстен тип или нещо под обно. Не беше

вманиачен нито по д рехи, нито по нищо — про сто бе от онези ряд ко срещани хора, които се

наслажд аваха на онова, което правят точно в този момент, та д ори то д а означава

поглъщането на гад на храна в Кортланд Плейс, къд ето хората обикновено не си обръщаха

никакво внимание. Двамата с Нейтън се познавахме от ед инайсетгод ишни, а през по след ните

три год ини играем в ед ин и същ отбор по хокей. Аз, той и Кийлър — все заед но. Когато

играеш с някого д о статъчно д ълго, знаеш точно какъв ще бъд е след ващият му ход на лед а.