Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Тя кимна, потискайки нов изблик на сълзи.
— Винаги съм вярвала, че е такъв. И е такъв.
Най-после, решаващият момент.
— Вярвате ли наистина, че би могъл да убие Тим? Че наистина го е убил? Защото ако не го е направил той, госпожо Кенсинг, направил го е някой друг и тъкмо това е човекът, когото искам да открия, който и да е той. А за да го направя, ще ми е нужна вашата помощ.
Истинският проблем със срещата между Ерик и Ан Кенсинг беше неизвестното на Харди обстоятелство, че Глицки бе разпоредил на един полицай да пази госпожа Кенсинг от съпруга ѝ, в случай че той се върне и отново се опита да я убие. Когато Харди беше позвънил в къщата на госпожа Кенсинг и тя го беше приела вътре, служителят не му бе попречил по никакъв начин, но се бе обадил на Глицки, информирайки го за обстоятелствата. Така че в пет и трийсет и пет на вратата почука самият Глицки. Ан Кенсинг се изправи и смятайки, че е съпругът ѝ с децата, отвори. Харди, който бе останал седнал във всекидневната, скочи, когато чу гласа, но беше прекалено късно. Глицки вече бе прекрачил прага. Показвайки значката си, той бе попитал дали може да влезе и Ан не бе намерила никакво основание да не го пусне.
Харди, бесен в защитния си порив, ядосано спря, когато стигна до коридора.
— Какво, по дяволите, правиш тук? Преследваш ли ме? — После се обърна към Ан: — Можете да го поканите да напусне. Той няма заповед.
Но Глицки вече беше спечелил този рунд.
— Съжалявам, но не можете, госпожо. Вече ме пуснахте да вляза. Не ми е необходима заповед.
— И каква ти е играта сега? — попита Харди, като направи още една крачка към него. — Просто малко тормоз този път? Просто край на всички правила?
Глицки не му обърна внимание и заговори на Ан.
— Помислих, че може да се нуждаете от малко морална подкрепа, преди съпругът ви и този тук господин, Харди, да се нахвърлят върху вас. Заплаши ли ви по някакъв начин?
— Не. — Тя местеше погледа си между двамата разгневени мъже. — Ами, само…
Харди я прекъсна с протегната ръка.
— Моля ви, Ан.
— Само какво, госпожо Кенсинг? Искате да кажете, че ви е заплашил?
— Не. Но ми каза за някои права, които може би…
Сега Глицки я прекъсна.
— Той и ваш адвокат ли е? Пази боже, ако сте се оставили да ви уговори за това.
— Не, той…
Гласовете вече бяха повишени. Харди не можа да се сдържи и довърши мисълта ѝ, което щеше — той бе сигурен — да му осигури победа в следващия рунд.
— Тя заявява, че признанието ѝ не отговаря на истината. Оттегля твърдението си.
Глицки остана неподвижен, зашеметен от удара. Макар че беше очаквал нещо много подобно на това, потвърждението на новината беше нокаут. Белегът му се зачерви, очите му пламнаха. Само след миг си възвърна самообладанието.
— Добре — каза спокойно накрая. — Но сега вие, и двамата, ще трябва да ме изслушате.
И с най-разумния тон, на който бе способен, той им изнесе една гневна полицейска лекция.
От рода на: „Госпожо Кенсинг, вие казахте, че съпругът ви е признал убийство. Това е част от документацията по случая. Ако започнете да променяте показанията си под клетва, може самата вие да имате много големи неприятности. Давате ли си сметка за това?“.
И още: „Не е ли очевидно за вас, че господин Харди използва собствените ви деца като залог, за да му помогнете да отърве клиента си? Не е ли това повече от ясно?“.
И още: „Разбира се, че вашият съпруг не е подал жалба срещу вас за това, което се е случило в събота. Той има късмет, че срещу самия него не е подадена жалба. Но, много ви моля, имайте предвид следното: не той решава какво обвинение ще се повдигне, решава го областният прокурор. Опитайте се да разберете, че това, което действително се опитва да постигне той, е да размени евентуалното обвинение срещу вас за провинение със собственото му обвинение в убийство“.
И още: „Не сте длъжна да се съгласявате на подобна сделка. Можем, почти без съмнение, да получим съдийска заповед за временно задържане и да върнем децата ви при вас“.
Най-после на Харди му дойде до гуша.
— Глицки, прекаляваш! — Освен това в негов собствен интерес бе да ѝ се притече на помощ. — Всъщност, лейтенантът малко греши. Няма съдия на света, който би издал такава заповед въз основа на случващото се тук. — Той се обърна към госпожа Кенсинг. — Освен, трябва да кажа, ако не я издаде срещу вас. Вие сте лицето, срещу което може да бъде повдигнато обвинение тук, не вашият съпруг.