Отвъд зимата [bg]

Евелин и Лусия изчакаха под покрива на терасата, седнали на пейка до две изкуствени езерца, които през лятото даваха подслон на тропически риби и на лотосови цветове, а в това време Ричард отиде да докара колата. Имаше стръмен път за автомобили по поддръжка и градинарство, който снабденото със зимни гуми и притежаващо повишена проходимост субару успя да изкачи.

Извадиха внимателно Катрин от колата, сложиха я да легне върху брезента и я отнесоха на ръце над главите си до светилището. Тъй като залата за медитации беше заключена, спряха на моста между двете езерца, за да подготвят тялото, което все още беше сковано и свито като зародиш в утроба, а големите й сини очи гледаха широко отворени и пълни с изненада. Евелин свали камъка на Ичел — богинята ягуар, който й беше дала лечителката от Петен преди осем години като древен амулет закрилите — с намерението да го сложи на врата на Катрин. Ричард понечи да й попречи, защото беше рисковано да оставят подобно доказателство, но се отказа, тъй като осъзна, че би било почти невъзможно да го свържат с неговата собственичка. Когато намереха тялото, Евелин щеше да е много далеч. Задоволи се да го почисти с хартиена кърпичка, напоена с текила.

Следвайки указанията на момичето, което съвсем естествено влезе в ролята на жрица, импровизираха най-елементарни погребални ритуали. В тези действия се затвори един кръг за Евелин, която не бе успяла и дума да промълви на погребението на брат си Грегорио и не беше присъствала на погребването на Андрес. Усети, че прощавайки се тържествено с Катрин, тя изразяваше почитта си и към своите братя. В нейното село агонията и смъртта на някой болен се посрещаха без драми, защото смъртта беше праг също както и раждането. Подкрепяха покойника, за да се пренесе в отвъдното без страх, отдавайки душата си на Бог. В случаите на насилствена смърт, престъпление или злополука се изискваха други ритуали, за да може жертвата да приеме случилото се и да я помолят да си върви и да не плаши живите. Катрин и детето, което носеше в себе си, дори не бяха оплаквани, може би никой още не бе разбрал, че бяха мъртви. Никой не беше измил, парфюмирал и облякъл Катрин с най-хубавите й дрехи, никой не я беше опял, нито бе сложил траур за нея, не бяха поднесли кафе, нито запалили свещи, нито донесли цветя, нямаше и черен кръст от хартия, за да отбележи, че насилствено си бе заминала. „Много ми е мъчно за госпожица Катрин, която няма дори ковчег, нито място в гробищата; а бедното, неуспяло да се роди мъниче си няма играчка за небето“, каза Евелин.