Отвъд зимата [bg]

Различни християнски църкви на испаноговорещи имигранти излязоха с патетични опровержения, отричайки съществуването на сатанински култове в редиците на своите общности. Независимо от това обаче скоро „принесената в жертва девица“, както я окачестви един таблоид, бе идентифицирана като Катрин Браун, кинезитерапевт от Бруклин, двайсет и осем годишна, неомъжена и бременна. Девица — по никакъв начин. Установено бе също, че каменното изображение не представлявало Сатаната, а богиня от митологията на маите, а пък черепът бил често срещано изображение върху бутилките от най-разпространената на пазара текила. Тогава интересът на обществеността и на пресата взе да замира, а накрая изчезна напълно и за Ричард и Лусия стана по-трудно да следят развитието на случая.

Новината в „Ню Йорк Таймс“ от последната седмица на май, която Ричард Боумастер свери и с други източници, не сочеше никаква обвързаност с Катрин Браун. Беше фокусирана върху мрежа за трафик на хора, обхващаща Мексико, няколко държави от Централна Америка и Хаити. Името на Франк Лерой се споменаваше в репортажа заедно с имената на други съучастници, а смъртта му се оповестяваше едва в два реда. ФБР се заело със случая Катрин Браун, независимо че по право се падало на полицията да го разследва заради връзката на младата жена с Франк Лерой, който бил задържан за кратко като основен заподозрян за нейното убийство и пуснат на свобода под гаранция. От няколко години ФБР провеждало обширно разследване на трафик с хора и се стремяло да залови Лерой по този повод, а не заради съдбата на нещастната му любовница. Знаели за участието на Франк Лерой в споменатия бизнес, но доказателствата за неговото задържане не били достатъчни — мъжът бил защитил себе си много солидно срещу подобна възможност. Само с претекста за убийството на Катрин Браун било възможно да претърсят офиса и дома му и да конфискуват достатъчно материал, за да го арестуват.

Лерой избягал в Мексико, където имал контакти и където баща му си живеел спокойно като беглец в продължение на години. На такава съдба би могъл да се радва и той, ако не бил някакъв специален агент на ФБР, инфилтриран в мрежата. Този мъж бил Иван Данеску. Благодарение най-вече на него станало възможно да бъде разплетено престъпното кълбо в Съединените щати и неговите връзки с Мексико. Името му никога нямало да бъде разкрито пред обществеността, ако бил жив, но той загинал по време на нападението над имение в Гереро[20], един от центровете, където държали затворени жертвите и където се били събрали голям брой престъпни шефове. Според пресата Иван Данеску придружил мексиканските военни в героична операция с цел освобождаване на над сто пленници, които очаквали реда си да бъдат транспортирани и продадени.