Офицер и пешка [bg]

— Какво ти е разправял баща ти? — попита я той.

— Ти така и не отговори на въпроса — каза Колийн на баща си. — Откъде имаш тази монета?

В гласа й различих едновременно гняв и молба. Фостър не отговори. Тя изгледа с омраза Валдес и попита:

— Откъде знаеше, че баща ми я има? В ресторанта не ни отговори.

— Джансън ми каза малко след като ми плати с моята.

Видях изненадата по лицето на Фостър. Валдес също я забеляза.

— Да. Знам за теб от самото начало. Само че не знаех точната ти роля, с какво си заслужил да ти платят с Двоен орел. Неотдавна, когато бях позакъсал за пари, реших да те издиря. — Той посочи Колийн с дулото на пистолета. — А ако ти не ми се беше обадила, така и нямаше да знам, че монетата наистина съществува.

Валдес се изправи и пристъпи обратно към мен.

— Къде е монетата ми? — попита той.

Аз се направих, че не съм чул въпроса.

— Защо не ми отговориш? — възкликна внезапно Колийн.

И двамата с Валдес обърнахме едновременно глави към нея. Тя гледаше втренчено баща си.

— Защо не ми кажеш истината? Ти си служител на Бог. Не е ли важно да си честен с дъщеря си? Откъде имаш тази монета?

Фостър продължаваше да мълчи, опитвайки се да печели време, да избегне нуждата от самопризнание, което щеше да му навреди. Накрая каза:

— Честността е най-важното нещо в живота ми, Колийн. Никога не съм те лъгал.

— Но си работил за ФБР, нали?

— Задачата ми беше да откривам шпиони в „Християнски лидери“. Което и вършех.

Това не беше отговор, но в погледа й прочетох, че се е досетила.

— Но не си казвал на никого какво си открил, нали? И затова са ти плащали. За да си мълчиш за източниците им.

— За това са щели да му платят няколко хиляди долара — намеси се Валдес. — Не и Двоен орел. Баща ти им е свършил много повече работа, за да си го заслужи.

— Малоун — каза Фостър. — Сигурно си знаел, че Оливър и Фостър няма да се задоволят с празни листа. Как смяташе да осъществите сделката с тях?

Разбрах намека. Време беше да сменим темата.

— Не е смятал нищо. Той е млад и жаден за слава. Неговите началници искат тези папки и той възнамерява да им ги достави.

— Изложи всички ни на опасност — каза Фостър. — Особено Колийн.

Беше прав, но аз бях готов да поема този риск. Как точно, не знаех със сигурност. Нещата не се бяха развили, както очаквах, но сега, когато Оливър и Джансън бяха извън играта, можеше да се намери и друг начин да излезем от тук живи. Не бях споменавал нищо за монетата. Валдес нямаше причина да мисли, че е у мен. Време беше да я използвам.

Но преди да успея да играя тази карта, Колийн скочи на крака. Вниманието на Валдес в момента бе насочено към мен, но като усети движение зад гърба си, се обърна. Тя беше бърза и гъвкава и преодоля разстоянието до него за част от секундата. Може би бе усетила, както и аз, че той се кани да убие и трима ни. И защо не? Така нямаше да остави следи, нищо от случилото се през последните два дни, което да сочи към него. Но Валдес беше обигран професионалист. Трениран агент, свикнал да се справя с трудни ситуации. Разбира се, тя беше с трийсет години по-млада от него, но възрастта не бе притъпила рефлексите му.