![Мечът на тамплиерите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/9/mecht-na-tamplierite-bg-download.jpg)
Мечът на тамплиерите [bg]
- Автор: Кристофер Пол
- Серия: Тамплиери #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-436-9
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на тамплиерите [bg]». Краткое содержание книги:
— Дядо е бил тамплиер? — учуди се Пеги. — И е знаел за всичко това?
— Да. Затова скри меча. — Бившият свещеник се обърна към Холидей. — Искаше да ви предпази, но и да ви предаде тайната, ако се окажете достоен за нея. — Обърна се към Пеги. — Същото важи и за вас.
Електрическите крушки, които мъждукаха на тавана на пещерата, примигнаха. Холидей се пресегна почти инстинктивно и взе стария меч от поставката му. С другата си ръка измъкна от кобура чешкия пистолет и свали предпазителя. Осветлението примигна отново, след което угасна. Пещерата потъна в мрак.
33.
След секунда-две крушките на тавана отново светнаха.
— Какво става, по дяволите? — възкликна Пеги.
— Нещо като примитивна аларма — отвърна Родригеш и взе пушката. — Очевидно фойерверките ми не са неутрализирали всички неканени гости. Съвсем наблизо са. Трябва да тръгваме, и то веднага.
— Можем да останем и да се сражаваме — каза Пеги.
— Не. Прав е — каза Холидей. — Те имат автоматично оръжие, а ние само една ловна пушка и един пистолет. Време е да изчезнем.
— Насам — подкани ги Родригеш, наведе се, измъкна изпод масата с амфората голям фенер с батерии и тръгна към една от лавовите тръби.
Докато изкачваха стъпалата, издялани в застиналата лава, Холидей мярна с крайчеца на окото си движение в пещерата и нареди:
— Продължавайте!
В другия край на пещерата се появи един от хората на Келерман с оръжие в ръце и прибор за нощно виждане на челото. Холидей видя тънкия червен лъч, който излизаше от лазерния прицел на оръжието му. Не изчака да види каква мишена си е набелязал онзи, нито самият той се прицели добре — бездруго едва ли щеше да улучи от това разстояние. Просто вдигна пистолета, натисна спусъка и изстреля всичките дванайсет патрона в пълнителя по посока на противника. Целта му бе да забави придвижването му, а не да стреля точно. Пещерата се изпълни с екота от изстрелите. Онзи стреля веднъж и се скри. Зад гърба на Холидей се разнесе вик на изненада и болка. Той се обърна. Куршумът бе улучил Родригеш, кръв избиваше по ризата му вдясно под гърдите. Не им оставаше друго, освен да се надяват, че раната не е засегнала важни органи. Португалецът се облегна на стената близо до отвора на лавовата тръба. Пеги взе фенера и пушката от ръцете му и го подхвана, за да му помогне да се задържи на крака.
— Влизайте в тунела! Бързо! — простена бившият свещеник.
Холидей захвърли празния пистолет, прехвърли меча в дясната си ръка и взе тичешком последните стъпала, за да подхване Родригеш от другата страна. Двамата с Пеги внесоха възрастния мъж в лавовата тръба, която поне за момента изглеждаше по-безопасно място от пещерата. Зад тях се разнесе автоматична стрелба, при това не само от едно оръжие.
— Двайсет крачки навътре в тунела… Генераторът… — простена Родригеш. — Внимавайте!
Холидей и Пеги помъкнаха ранения напред, макар тунелът да бе толкова тесен, че едва се провираха през него, а каменният свод се издигаше на сантиметри над главите им. Някъде пред тях боботеше генераторът и във въздуха се долавяше мирис на отработени газове. Холидей почувства и лек полъх по лицето си. Свеж въздух.
След двайсетина крачки тунелът се разшири и вляво се появи дълбока квадратна ниша, издялана в скалата. В миниатюрното помещение бе инсталиран яркожълт генератор „Ямаха“ с мощност шест киловата, който пуфтеше ритмично, и резервоар за петстотин литра гориво.
— Ключът — промълви Родригеш.
Холидей откри ключа на генератора и го натисна. Ритмичният звук спря и светлините угаснаха. Това със сигурност щеше да забави преследвачите им за известно време, но нямаше да ги спре, тъй като разполагаха с прибори за нощно виждане. Пеги включи фенера. Появи се ярък лъч, който освети пътя пред тях.
— След десет крачки — простена бившият свещеник, закашля се и по брадичката му потече гъста тъмна кръв. Раната му определено не бе повърхностна — португалецът имаше вътрешен кръвоизлив. Нуждаеше се от лекарска помощ, при това незабавно.
— Какво след десет крачки? — попита Холидей, докато помагаше на Родригеш по тунела. Преследвачите им едва ли бяха на повече от минута-две зад тях.
— Взривно устройство. Рибарска корда — успя да каже португалецът, преди да се закашля отново и да се присвие на две.
Продължиха напред много предпазливо. Пеги осветяваше пода с фенера. Холидей, който крепеше бившия свещеник, вървеше след нея.