![Декстър в мрака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/7/dekstr-v-mraka-bg-download.jpg)
Декстър в мрака [bg]
- Автор: Линдсей Джеффри
- Серия: Декстър #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546550668
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Декстър в мрака [bg]». Краткое содержание книги:
Може би първият сериен убиец, който безсрамно печели любовта ни. Тайм
Не знаех защо Молох иска точно моите деца, но знаех без никакво съмнение, че той, тя или то ги беше хванало. И знаех, че това не е хубаво за Коуди и Астор.
Тръгнах към къщи, без да губя време, запровирах се през трафика като кореняк жител на Маями, какъвто съм, и само след няколко минути изскочих от колата. Рита стоеше под дъжда на края на алеята и приличаше на малко сиротно мишле.
— Декстър — каза Рита, в гласа й бе събран цял свят от пустота. — Моля те, Декстър, намери ги!
— Заключи къщата — казах — и ела с мен.
Тя ме погледна, все едно й бях казал да остави децата и да иде на боулинг.
— Веднага — казах аз. — Знам къде са, но ни трябва помощ.
Рита се обърна и хукна към къщата, а аз извадих мобилния си и набрах.
— Какво има? — попита Дебора.
— Трябва да ми помогнеш.
Настъпи кратка пауза, а после излайване на невесел смях.
— Боже — каза тя, — идва ураган, лошите са се окопали и само чакат да спре токът, а ти искаш да ти помогна.
— Коуди и Астор са изчезнали — казах. — Молох ги е хванал.
— Декстър… — каза тя.
— Трябва да ги намеря бързо и трябва да ми помогнеш.
— Ела тук — каза тя.
Докато прибирах телефона, Рита прецапа през вече събралите се на тротоара локви.
— Заключих — каза. — Но, Декстър, какво ще стане, ако се върнат, а нас ни няма?
— Няма да се върнат — казах. — Не и ако ние не ги доведем. — Това очевидно не беше успокоителната забележка, на която Рита се надяваше, и тя захапа юмрук, сякаш едва се сдържаше да не извика. — Качвай се в колата, Рита — казах. Отворих й вратата и тя ме погледна над полусмлените си кокалчета. — Хайде — казах и тя най-сетне се качи. Седнах на волана, запалих и изкарах колата от алеята.
— Ти каза… — запъна се Рита и с облекчение забелязах, че е извадила юмрука от устата си, — че знаеш къде са.
— Да — казах и без да поглеждам, завих по Ю Ес 1 и дадох газ през оредяващия трафик.
— Къде? — попита тя.
— Знам кой ги е хванал — казах. — А Дебора ще ни помогне да открием къде са.
— Божичко, Декстър — каза Рита и тихичко заплака. Дори да не карах, нямаше да знам какво да направя или да кажа, така че просто се съсредоточих върху това да стигнем до управлението живи.
В една много удобна стая иззвъня телефон. Не издаде непристойно чуруликане или салса мелодия, или дори фрагмент от Бетовен като модерните телефони. Не, иззвъня с прост старовремски звук, както би трябвало да звъни всеки нормален телефон.
И този консервативен звук пасваше на стаята, която беше елегантна по много успокоителен начин. В нея имаше кожен диван и две подходящи кресла, всички изтъркани точно толкова, че да създават чувството за любим чифт обувки. Телефонът стоеше на ниска масичка от тъмен махагон в единия край на стаята до бара, направен от същото дърво.
Като цяло, стаята носеше отпуснатата и безвременна атмосфера на много стар и добре установен клуб за господа, с изключение на един детайл: стената между бара и дивана беше заета от голям дървен шкаф с витрина, който приличаше на нещо средно между витрина за трофеи и рафт за редки книги. Но вместо лавици шкафът беше оборудван със стотици облицовани с филц ниши. Малко повече от половината съдържаха керамични глави на бик с размерите на човешки череп.
Един възрастен мъж влезе в стаята, без да бърза, но и без внимателната колебливост на крехката напреднала възраст. В походката му имаше увереност, каквато обикновено се среща само у много по-млади мъже. Косата му беше бяла и гъста, лицето — гладко, сякаш полирано от пустинен вятър. Отиде до телефона, все едно беше съвсем сигурен, че този, който звъни, няма да затвори, докато не вдигне, и изглежда, беше прав, понеже когато посегна към слушалката, телефонът все още звънеше.
— Да — каза той и гласът му също беше много по-млад и по-силен, отколкото би трябвало. Докато слушаше, взе някакъв нож от масата до телефона. Беше от древен бронз. Дръжката беше извита във формата на бича глава, очите бяха украсени с два големи рубина, а острието беше обточено със златни букви, които много приличаха на МЛК. Също като възрастния мъж ножът беше много по-стар, отколкото изглеждаше, и много по-здрав. Докато слушаше, мъжът лениво прокара пръст по острието и на палеца му разцъфна кървава линия. Това сякаш не му направи впечатление. Той остави ножа.