Директивата [bg]

Това беше цената, която платих за моя живот и за живота на Ани и баща ми. Някак съумях да не повърна, докато гледах целия този цирк по телевизията. Месеци наред, докато наблюдавах развитието на историята и ставах свидетел как Блум разпръсва магията си, докато маневрира покрай истината, аз не можах да се отърся от чувството за нечистоплътност, което сякаш беше полепнало като олио по кожата ми.

Разбира се, имаше въпроси, слухове и подмятания за по-дълбоки тайни, но наближаваше сезонът на изборите. Имаше по-важни новини, например, че е умряло кучето на президента. Обичайната вманиаченост по политическата тактика, напереността и победата изпълваха вестниците. Пресата продължаваше напред.

Кларк беше осъден на две години затвор и доброто му име беше опетнено. Не знаех как можеш да заложиш абсолютно погрешно на пазарите и пак да бъдеш обвинен в търговия с вътрешна информация. Това не говореше добре за уменията му на инвеститор, но като имах предвид всичко, което знаех за Уолстрийт, предположих, че ще минат най-малко шест години, докато хората отново започнат да му доверяват парите си.

Отбягвах Блум на приемите и коктейлите, но не отстъпвах от искането си. Линч трябваше да отговаря за убийството на Сакс, иначе щях да завлека в калта всички. Тя ми каза, че се е погрижила.

Линч се пенсионира веднага след удара в Банката на Федералния резерв и се премести в Ню Мексико. Предполагаше се, че в Министерството на правосъдието се води разследване срещу него. Поразпитах тук-там и научих, че случаят му е „препратен във Флорида“. Бяха го възложили на агент или помощник държавен прокурор, който щеше да се пенсионира след една-две години. Сигурно му бяха казали нещо като: „Ето ти папката. Не се престаравай. Едно обаждане седмично и го записвай в папката. Ако някой пита нещо, кажи: „Не коментирам текущи разследвания.“ Това щеше да спечели време, докато всички забравеха какво се е случило.

Не се отказвах. И после Блум ми изпрати изрезка от вестник. Линч беше застрелян по време на обир в бензиностанция на ъгъла до дома си. Нямаше заподозрени, нито улики. Смъртта му беше много удобна за нея, но една жена веднъж ми каза, че има начини тези неща да се уредят от само себе си.

Не попитах нищо.

Това беше политика, ефикасното взаимодействие между власт и интереси, и нещо ужасяващо, когато го видиш отблизо.

Знаех, че в реалния свят може да почувстваш победата като поражение. Щях да направя онова, което винаги правех — да наведа глава и да се върна към дългите часове на усилена работа, вършейки добри дела, доколкото мога.