Директивата [bg]

Първо чух задъханото дишане на кучетата и после — бързото топуркане на краката им по земята. Петдесет килограма гладки мускули и зъби се насочиха към мен. Очите им блестяха като монети в нощта.

— Седни! — заповядах.

Те седнаха веднага и ме зачакаха да се приближа, а после облизаха пръстите ми като домашни кучета. Продължих да вървя и те тръгнаха до мен в мълчалива глутница, докато се приближавах към къщата. В края на краищата денят, който бях прекарал с дресьора Юрген, не беше пълна загуба на време.

В огромната къща светеха само няколко прозореца. Видях, че вътре се движат хора, но не търсех тях. Сградата беше като крепост, пълна с аларми и обезопасена с ключалки „Медеко“ навсякъде. Нямах инструменти, но това нямаше значение. Бях вътрешен човек.

Заобиколих отзад и хвърлих няколко камъчета по един прозорец високо горе.

Лампата светна. Появи се тъмен силует.

— Ани — подвикнах.

Прозорецът беше затворен. Тя не ме чу. Намерих вътрешен ъгъл близо до СПА стаята. Стъпих на перваза на прозореца, хванах се за фенера и се изтеглих на покрива на първия етаж. Покатерих се по тухлите и капандурите и оттам беше лесно да се прехвърля на прозореца на Ани.

Почуках три пъти на стъклото.

— Аз съм, Майк.

Прозорецът се отвори. И моята невеста се показа, вдигнала бухалка за крикет над рамото си, готова да удари.

— Аз съм, мила. Извинявай, че те изненадах.

Тя подпря бухалката на шкафа, протегна ръце и ме прегърна, а после ме пусна и притисна лице до моето.

Хванах ръката й и я заведох на покрива. Седнахме един до друг. Ани се облегна на мен и преплете пръсти с моите.

— Знаеш, че имаме входна врата, нали?

— Баба ти не ми позволяваше да говоря с теб по телефона.

— Идва ми да я удуша.

— Има достатъчно такива случаи. Не исках да се разправям с нея в момента и затова заобиколих отзад. — Въоръжените пазачи, трезорите със злато и психопатите убийци не бяха проблем, но не можех да се изправя пред Ванеса.

— Вероятно идеята ти е добра. След всичките ти изпълнения и по-рано ти си персона нон грата тук. И аз не съм в по-добро положение. Баба не повярва за татко. Наложи се да й обясня някои неща.

— Как ги прие?

— С шок и хитро оттегляне. Вероятно замисля отмъщение.

— Баща ти добре ли е?

— Искаш ли да е добре?

— Е, не желая да го убият.

— Сключва сделка.

Кимнах.

— Това е хубаво. Ще има много компромиси, но може да направим добро от всичко това и да изправим пред правосъдието клиентите на баща ти.

Умълчахме се и се вгледахме в съзвездията над тъмните очертания на Блу Ридж. Все се чудех колко много звезди можеш да видиш там.

— Ани, извинявай за всичко, което те накарах да преживееш. Мислех, че мога да събера всички заедно. Смятах, че ако работя усилено, някак ще оправя всичко — миналото, семействата ни, Джак. Но ти беше права. За всичко. Мисля, че ще трябва да свикна с това.