Колекционери на смърт [bg]

— Защо не пощади поне безобидната и слабоумна Нанси Шастин?

— Дадох й шанс. Проследих я, спрях колата до нея и я поздравих. За съжаление…

— Тя те е познала. Обърнала се е и е побягнала.

Лидия пак ми намигна:

— Е, не стигна далеч.

— Сега разбирам, че Койл не е бил колекционер.

Тя се ухили:

— За щуротиите в кабинета му ли говориш? За мен беше фасулска работа — купих от железарията гвоздеи и въже, от месарницата — парче прясно свинско, което увих в няколко ризи, за да се изцапат от кръвта. Само за един ден устроих изложбата.

— За разлика от мен Хамърли не повярва, че Койл е колекционер. Между другото, той замесен ли е в играта?

— Уорън не може да си направи чекия, ако не разполага с видеозапис с указания — презрително се изкиска Лидия. — Само че навремето беше адвокат на Марсдън… Предполагам, че вече си се добрал и до този факт, умнико.

Кимнах.

— Наистина ти сече пипето, Райдър. Искаш ли да си поиграеш на гатанки с госпожица Калипсо? Първа гатанка: защо съм постъпила на работа тъкмо в адвокатската кантора „Хамърли, Мелбин енд Раус“? Ще ти дам един жокер — не заради способността на Рубин да посредничи в трудни сделки, въпреки че неговата репутация безспорно ми беше от полза. — Тя отново ме подритна, все едно котка си играеше с мишка. — Хайде, понапъни си мозъчето.

Спомних си, че между всичките ми приятели, които бяха запалени колекционери на картички със снимки на бейзболисти, старинни оръжия и така нататък, имаше едно сходство — знаеха всякакви легенди, свързани с избраното хоби. Отговорът ми проблесна изведнъж.

— Водила си кореспонденция с евентуалните участници в търга, като си използвала бланки на кантората. Любителите на гнусните сувенири знаят, че Хамърли е бил служебният защитник на Марсдън Хекскамп. Самият адвокат ни каза, че от време на време го търсят колекционери и се опитват да изкопчат някаква информация. Признавам, че планът ти е бил гениален.

Лидия подигравателно изръкопляска:

— Не се знаеше къде са творбите на Марсдън след смъртта му, но всеки от тези многознайковци имаше собствена теория. Повечето смятаха, че картините са останали у адвоката, или най-малкото той знае къде се намират. Писмата с официалните бланки на кантората потвърдиха подозренията им. — Тя скочи на крака и победоносно ме изгледа. — Искаха да повярват, затова им раздавах парчета от картината на Форие. Искаха потвърждение, затова им поднесох на тепсия Уорън Хамърли. Искаха удостоверяване на автентичността и получиха теб.