Доктор Стъклен [bg]

От изненада Лангтън изгуби дар слово. Погледна делвата, после сестра Райт. Сърцето му изстина, гърлото му се сви така, сякаш Мичман Джейк отново го душеше.

— Редфърс я държеше — продължи сестрата. — Уловил я е в Лечебницата. Знаех за това, но по онова време още не те познавах. Когато обаче разбрах, че Редфърс я е предлагал на клиенти, нея и други душѝ, е… Нямах вече избор.

Лангтън едва чуваше думите ѝ. Направи бавно една крачка към масата, после още една. Възможно ли беше простичката глинена делва наистина да съдържа същността на Сара, самата ѝ душа?

Сестра Райт отстъпи от масата.

— Просто хвани двата медни проводника, по един с всяка ръка.

Лангтън видя гладката повърхност на проводниците, щръкнали от капака. Част от запечаталия го восък беше покапал отвън по стените на делвата и беше застинал — сякаш по кафявата глина бяха засъхнали капки зелена кръв. Още една крачка. Инспекторът се изправи до масата, отпуснал ръце до тялото си. Сърцето му препускаше бясно.

Можеше ли да го стори? Месеци наред беше копнял за това да поговори със Сара само още веднъж, да ѝ каже всички онези неща, които трябваше да ѝ е казал приживе. И всички онези неща, които щеше да ѝ каже, докато животът я напускаше. Той трябваше да е до нея накрая, а не Редфърс със своя апарат, с машината си. Сега получаваше възможност да сбъдне това си съкровено желание.

Смъртта на Сара беше оставила у Лангтън празнина, която сега пищеше, настояваше той да докосне проводниците. Без повече вина, без повече болка, без повече самота. Личността му отново щеше да бъде цялостна.

Инспекторът погледна сестра Райт — все още не можеше да мисли за нея като за доʞтор Стъклен — и тя му се стори напълно искрена, поне външно. В погледа ѝ се таеше тъга, може би дори нежност, като блага майка, подкрепяща детето си.

Лангтън посегна с треперещи ръце. Почти усещаше гладките, хладни проводници под пръстите си. Спомни си душата на младата Едит, представи си как вътре в делвата светещата мъглица се мята безспир, мъчейки се да постигне покой. Потокът заредени частици се вихри в мрака. Докосват непрекъснато краищата на потопените при тях жици. Душата на Сара.

Ръцете му се доближиха до проводниците. Още. И още.

Лангтън рухна на колене върху студените плочки на пода. Обви ръце около тялото си и сведе ниско глава.

— Не мога. Да мога да го направя.

— Няма нищо, Матю — сестра Райт погали косата му. — Няма нищо. Не се тревожи.

— Страх ме е.

— Знам. Знам.

Заровил лице в полата на сестра Райт, Лангтън вдиша успокояващия мирис на Лечебницата — дезинфектант, цветя, свежи, прани дрехи. Затвори очи и сълзите потекоха по лицето му.

Сестра Райт продължаваше да гали косата му, да го успокоява така, както навярно беше успокоявала много пациенти. И после, съвсем тихо, му каза:

— Мога да ти помогна и по друг начин…

Лангтън се дръпна от нея и погледна нагоре към лицето ѝ. След толкова шокове, след толкова изненади, наистина вече не знаеше какво да очаква.

— Съпругата ти не е изгубена — рече с усмивка сестра Райт. — Аз мога да я върна сред живите. Нов живот, Матю. Нов живот в ново тяло.