Доктор Стъклен [bg]

— Работехме с доктор Клаустус — отвърна сестрата. — Изумително умен мъж с крайни идеи. Най-малкото, крайни в очите на колегите му. По онова време аз вярвах, че те просто не могат да прозрат размаха на неговия гений, на въображението му. Помагах му ревностно.

На Лангтън се стори, че когато заговори за Клаустус, в гласа на сестрата звънна някаква особена нотка.

Младата жена продължи:

— Клаустус беше видял толкова много, не вярваше, че човешкият живот завършва с разложението на простичката плът. Но едновременно с това твърдеше, че крайната същност на човека не би могла да бъде уловена. А след това изчете трудовете на Тѐсла и Маркони.

Лангтън трябваше с усилие да се съсредоточи върху думите ѝ. Атмосферата в стаята, припукването на огъня и успокояващата нормалност на обстановката контрастираха рязко с чудноватите обяснения на сестра Райт.

— Още преди войната Клаустус беше експериментирал със стъкленици, после с глинени бутилки, беше използвал най-различни антени и батерии, с разни видове индукционни намотки. Самата война му предостави множество възможности да усъвършенства машината си. Той я нарече „атрактор“.

Лангтън поклати глава, а сестра Райт се приведе напред и го погледна право в очите, сякаш желаейки да получи пълната му вяра в думите ѝ:

— Аз я видях в действие, инспекторе. Отначало и аз не вярвах, но после с очите си видях как Клаустус свърза атрактора към един умиращ войник в превързочния пункт в Натал. А след това докоснах медните проводници на капака на делвата и за един кратък миг аз се превърнах в този войник, чието тяло вече лежеше в земята. Духът му обаче живееше. Машината работеше и продължава да работи и днес, за добро или зло.

Замаян, инспекторът се взря в широко отворените, втренчени очи на сестра Райт и се зачуди дали тя наистина е луда. Той самият беше видял анимуса на Едит в къщата на Плимсол Стрийт. Беше видял и странната машина, този атрактор, и знаеше добре, че просто трябва да повярва, въпреки че чутото беше противно на самата логика на нещата.

Сякаш доловила мислите му, сестра Райт се изправи и каза:

— Елате.

— Къде?

— Трябва да видите — отвърна тя — и може би тогава ще разберете.

Лангтън пое след нея. Виеше му се свят, дали от умора или от объркване, той не знаеше, но сега залитна и малко остана да падне. Сестра Райт му протегна ръка, но инспекторът не я прие. Тя понечи да каже нещо, но после просто взе оставената на една маса лампа и излезе.

Вратата ги изведе в широк коридор. Нормалната обстановка на гостната без прозорци отстъпи пред ясно видното сега същинско предназначение на постройката. Стари дървени греди и голи тухли. На пода — скърцащи дъски, издълбани от десетилетия или повече товарни колички и подковани ботуши. Миризмата на Мърси се усещаше съвсем ясно. Лангтън вече повярва, че наистина се намират в склад.

Държеше си очите отворени за Мичман Джейк, едва ли не готов да види грамадния си нападател да се размърдва в сенките. Спомни си пустите очи, пръстите, впити в гърлото му.