Доктор Стъклен [bg]

Слезе от последното стъпало и почувства зад гърба си някакво движение. От мрака изникна ръка и му запуши устата. Друга ръка грабна револвера. Гигантски, подобни на лопати ръце, мъртвешки бледи в тъмнината.

Вместо да се бори, Лангтън отстъпи рязко назад и блъсна нападателя с цялата си тежест. Сякаш блъсна тухлена стена. Заби лакътя на свободната си лява ръка в ребрата на непознатия, после отново и отново. Никаква реакция. Нищо.

Ръката, покрила устата му, го стисна за гърлото. Влажни, лепкави, сякаш стоманени пръсти потънаха в плътта на инспектора. Той се замъчи да си поеме въздух, да вдиша, въпреки натиска. В паниката си неволно натисна спусъка на револвера. Два изстрела рикошираха от стените на тунела. После нападателят изтръгна оръжието и го захвърли в сенките, след това стисна гърлото на Лангтън с две ръце.

Хватката се затягаше все повече, а инспекторът се помъчи да се обърне. Риташе и удряше, блъскаше и дереше. Но нападателят, невидим отвъд кръга светлина, хвърляна от крушките, не реагираше изобщо. Пръстите му се сключваха все по-здраво около шията на Лангтън като челюстите на капан около лапата на уловена лисица.

Очите на инспектора изскочиха от орбитите си. Подутият език висна от устата му. От гърлото му се надигна противно влажно гъргорене. Звукът долетя до слуха му сякаш от много далеч.

Когато блъскането на кръвта в главата му постепенно удави всички други усещания и тялото му се отпусна в хватката на убиеца, инспекторът изведнъж ясно осъзна и прегърна собствената си смърт. Представи си Сара и се опита да се съсредоточи върху лицето ѝ, за да бъде то последната му мисъл. После му причерня, но тогава нападателят му пристъпи напред, излезе на светло и Лангтън видя кой е.

Писъкът се надигна и заглъхна само в съзнанието на инспектора. После той потъна в безсъзнанието, отнасяйки в мрака студената тъпа физиономия на Мичман Джейк.