![Убийство в Оксфорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/5/ubijstvo-v-oksford-bg-download.jpg)
Убийство в Оксфорд [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 954-911-763-4
- Переводчик: Ваня Блангева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Оксфорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Извинете — провикна се тя, — може ли да си взема обратно едно писмо, което пуснах преди малко? Става въпрос за сметка и сега се сетих, че забравих да сложа чека в писмото.
Пощальонът я изгледа подозрително.
— Строго погледнато — започна той.
Тери му се усмихна с най-чаровната си усмивка, като отвори широко очи и запърха с мигли.
— Моля ви — добави тя, — ще си навлека ужасни неприятности, ако го изпратя без чек.
— Добре де — размекна се пощальонът, — намерѝ си го.
— Трябва да е най-отгоре, защото го пуснах преди малко — каза Тери, за да прикрие, че не знаеше точно какво търси. Наведе се по-ниско към торбата и обърна гръб, като се надяваше, че той ще бъде твърде разсеян, докато оглежда задника ѝ да забележи, че тя преглежда писмата едно по едно. Дали беше напечатано, или написано на ръка? Предположи, че е напечатано. В края на краищата, той беше професионален писател. Тогава го откри. Писмото на Линзи беше написано на първия ред, на мястото на получателя.
— Благодаря — каза тя и се отдръпна назад, стискайки писмото в ръка.
— Пак заповядай — отвърна пощальонът, като точно това имаше предвид.
Тя се върна вкъщи замислена. Не трябваше да го отваря, за да не я обвинят, че е подправила доказателство. Тя го постави на бюрото до останалите писма и отиде до телефона.
Джъдлър не беше там, но тя чу телефонния му секретар.
— Тери се обажда. Знам, че няма да ми повярваш, но вече се сетих кой е убиецът. И този път имам доказателство — тя замълча. — Не беше подходящият момент и подходящият начин да му го каже, но тя искаше да му го каже. — Ричард, бях глупачка и нямам предвид този случай. Ела у нас възможно най-бързо.
Той пристигна след десет минути; тя чу звънеца на входната врата и слезе, за да му отвори. Забърза с олекнало сърце, като видя силуета му през стъклото на вратата. Тъкмо отваряше, когато човекът отвън блъсна с все сила вратата и тя падна на пода на тесния коридор. Дорлинг Ван Глат внимателно затвори вратата отвътре, но преди това огледа улицата, за да се увери, че никой не го е видял. След това уви юмрук в косата ѝ и грубо я повлече нагоре по стълбите.
В спалнята ѝ той взе писмото от бюрото и го прибра в джоба си, без да изрече дума.
— Как разбра, че е у мен? — попита Тери, като се опитваше да остане спокойна. Главата я болеше там, където беше дърпал косата ѝ, докато се качваха, а бузата ѝ се бе одраскала от влаченето по стълбите, но тя знаеше, че трябва колкото се може по-дълго да поддържа ситуацията нормална. Кучетата те хапят само когато бягаш.
— Видях те, че тичаш след пощенската кола — каза той. — Изчаках да видя какво искаше да направиш. После те видях с моето писмо в ръка. Не биваше да рискувам да го отвориш. Малко е обвинително, нали разбираш.
— Пишеш ги на хартията на Женския център — отгатна тя. — Подписваш се от името на Карла или от мое име и по тази причина ги пишеш върху такава хартия, за да изглеждат по-автентични.
— Умна кучка — просъска той.
Тя изведнъж се втурна към телефона, който беше от другата страна на леглото и набра 999. Отговориха ѝ веднага.
— Тук „Спешни случаи“. Коя служба търсите?
— Полицията — но всичко стана твърде бавно. Дорлинг небрежно се приближи до нея и затвори телефона.
Тя направи това, което винаги си бе обещавала да направи в такава ситуация. Ритна, го по пищяла и после скочи върху пръстите му с всичка сила. Ако беше с обувки, щеше да го осакати. Но не беше и усети как петите ѝ отскочиха от крака му.
Тогава го удари с телефонната слушалка, като я счупи с все сила в главата му. Той изкрещя от болка и се хвана за главата.
Известно време те се наблюдаваха един друг предпазливо. Тя се чудеше дали да не го удари отново. Но беше трудно предумишлено да удариш някого и когато той протегна ръка да вземе телефона от ръцете ѝ, тя не оказа съпротива.
Тогава той я удари с юмрук в корема, удари я, както мъж би ударил друг мъж. Тя се олюля и се свлече на пода, като усети как пръстите му търсят зърното на гърдата ѝ през тънката тениска и щом го намери, силно го стаена. Болката беше толкова осезаема, че ѝ излязоха звезди от очите. Тя изкрещя, а той я хвана за врата и разкъса тениската ѝ. Под нея нямаше сутиен. Лежеше, свита от болка. Беше удивена колко нормално изглеждаше да лежи полугола, докато един луд се чудеше как да я нарани.