Убийство в Оксфорд [bg]

Тери затвори телефона. Нещата, които Дорлинг я беше накарал да каже на Брайън може и да бяха изтъркани, толкова тъпи, като всичко останало, което Дорлинг беше написал в писмата си, но дадоха резултат. Той щеше да дойде след няколко минута. Тя погледна Дорлинг. Беше изпил до половина бутилката със спирта. Не изглеждаше да му е повлияло по някакъв начин, макар че дори малко количество от него ѝ замотаваше главата.

— Кога започна да пишеш порнография? — попита тя.

— По-малко говорѝ, повече действай. Лягай на леглото с разтворени крака. По корем. Точно така — той взе парче от тениската и направи кърпа, с която ѝ запуши устата. — Щом влезе, няма да говориш. Разбра ли? — Тя кимна. И бездруго се съмняваше, че може да издаде звук през кърпата.

Той стоеше и я наблюдаваше. Тя почувства от притихналото му внимание, че за пръв път той беше сексуално заинтригуван от нея, както беше легнала така безпомощна, като снимка в списание с разголени момичета. Нещо в неговия мозък отдавана се бе объркало и го караше да харесва само ситуации, в които се чувстваше властен и доминиращ, а сексуалните му пориви бяха подчинени изцяло на огромната му несигурност.

Той прокара ръка по слабините ѝ, бавна милувка, която смрази кръвта ѝ, после се отдръпна и въздъхна.

— Недей да проявяваш съчувствие към Брайън — каза той. — Брайън е идиот. Винаги ме е нервирал фактът, че считат някой като него за толкова привлекателен, докато обикновените скромни хора са пренебрегвани.

Тя помисли, че той съвсем не е обикновен и скромен, но даже и да не беше със запушена уста, щеше да запази тази мисъл за себе си от страх да не го предизвика. Странно, но тя мислеше за Холмс и Уотсън, а също за Шели и Трелоуни. Толкова често е бил призоваван обаятелният образ на Прометей, който е била тяхна пълна противоположност и ги е привличал с качествата си, които са им липсвали. Само че сега не любов и възхищение свързваха Дорлинг с Брайън Идън, а завист и омраза.

Вратата изскърца и се чуха стъпки, които влязоха в стаята. Но тогава тя чу слабо мяукане и ужасѐна разбра, че котето Халфпинт се беше върнало от следобедния си лов. Това означаваше, че и Гинес беше някъде наоколо.

Дорлинг се изсмя.

— Веднъж котката ме обезпокои — каза той словоохотливо. — Не мърдай, кучко, или ще те разпоря и ще ти завра вътрешностите в гърлото.