Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
Кейн кимна, усмихвайки се. О, този Натан така обичаше да нарежда, вместо да моли. Джейд плесна с ръце от радост. Очевидно новината, че брат й, снаха й и бебето ще им гостуват, беше я развеселила.
— Къде е съпругата ти, Колин? — запита Натан.
— Фленаган се качи да я повика. След минута ще слезе при нас.
След около десетина минути Алесандра се появи. Беше сменила изцапаната с мастило дреха с една прекрасна лилава рокля и седеше на масичката, умувайки над списъка със задачи за Колин. Разбира се, тя никога нямаше да му покаже този списък, защото нито една от поръчките в него не бе уточнена напълно. Както вече сама се бе досетила, съпругите можеха да постигнат повече, като само правят предложения на съпрузите си. Повечето мъже, включително и Колин, не обичаха да им се нарежда какво да вършат.
И все пак, за нея бе успокояващо да напише на листа поне своите очаквания. Написа името на Колин най-отгоре над цял списък от задължения.
На първо място той трябваше да изслуша разказа за тревожните съвпадения с името на този таен обожател, който бе обезпокоил Виктория. В скоби тя добави името на Катрин.
На второ място, Колин трябваше да предприеме нещо по въпроса с нейното наследство. В скоби тя добави прекалено опърничав.
Трето, Колин нямаше нужда от цели пет години, за да разбере, че я обича. Трябваше да бъде наясно със себе си и да й го признае.
Четвърто, трябваше да се опита да бъде щастлив от факта, че ще става баща. Нямаше защо да я обвинява, че му се меси в плановете или че ги обърква.
Алесандра прочете списъка и въздъхна шумно. Тя бе толкова развълнувана, че е бременна от Колин, и същевременно толкова изплашена от мисълта, че той няма да се зарадва, като разбере, че й се прииска едновременно да крещи и да плаче.
Въздъхна още веднъж и реши, че не й отива да бъде толкова дезорганизирана и податлива на емоциите.
Прибави един въпрос към списъка си: „Могат ли бременни жени да стават монахини?“
След това дописа и още едно изречение: „Игуменката ме обича.“
Това вече я поутеши. Тя поклати глава, далеч по-спокойна и вдигна листа с намерение да го скъса.
Прекъсна я Фленаган. След почукването си, той едва дочака разрешението й да влезе в стаята.
Успокои се, като видя, че тя вече не плаче. Очите й все още бяха подути, но икономът си спести излишните забележки.
— Принцесо, имаме…
Тя не му разреши да продължи:
— Извини ме, че те прекъсвам така, но моля те, кажи ми дали готвачката е успяла да разговаря с някого от слугите на виконта? Зная, че ти досаждам с този въпрос и моля за прошка, но имам много сериозни причини да узная отговора, Фленаган! Умолявам те да бъдеш търпелив.
— Тя все още не е срещнала никого от неговите хора на пазара — отвърна Фленаган. — Мога ли да предложа идея?
— Да, разбира се.
— Защо направо не я изпратим във вилата на виконта? Ако тя се отбие на задната врата, виконтът няма да забележи, че е ходила там, а и слугите няма да му кажат за това.
Алесандра бързо се съгласи.
— Това е една чудесна идея. Освен това не бива да се отлага повече. Моля те, изпрати я веднага. Може да използва нашата каляска.
— О, не, принцесо. Тя няма да се съгласи да се вози във вашата каляска. Освен това вилата на виконта е на една крачка оттук. Ще се поразходи.
— Щом смяташ така… А какво искаше да ми кажеш преди малко?
— Имаме гости. Партньорът на съпруга ви е тук. И освен него — Кейн и неговата съпруга.
Тя се изправи, но после отново приседна и го извика:
— Почакай малко. Направила съм нов списък със задачи за теб.
Фленаган се усмихна в очакване. Нейните списъци му допадаха, защото бе дълбоко убеден, че тя ги прави с цел да му помогне да се организира по-добре. Между отделните задачи, които тя считаше, че влизат в ежедневните задължения на Фленаган, тя добавяше и по някое извинение, освен това тя винаги бе много благодарна и умееше да похвали слугите си.
Фленаган я гледаше, докато ровеше купа със списъците на масичката. Накрая Алесандра намери листа с неговото име и му го подаде.
Фленаган го сложи в джоба на сакото си и я придружи надолу по стълбите. Тогава забеляза кутията на масата във фоайето и се сети, че трябваше да й го предаде.
— Тази кутия пристигна преди няколко минути — съобщи той. — Ще я отворите ли веднага или ще изчакате по-късно?
— По-късно — отвърна тя. — Сега съм нетърпелива да се запозная с партньора на Колин.
Колин тъкмо се канеше да повика сам съпругата си, когато тя влезе в салона. Мъжете мигновено се изправиха. Алесандра се приближи до Джейд, хвана ръката й и съобщи колко е щастлива да се види с нея.