Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
— Тази сутрин получих букет цветя без съобщение, само с подпис.
Натан и Колин едновременно се смръщиха.
— Ти си получила цветя от друг мъж! — повтори Натан, без да прикрива недоумението си.
— Да.
Тогава Натан се обърна към зет си и каза:
— Трябва да сториш нещо, Кейн. Тя ти е жена. Не можеш да позволиш друг мъж да й изпраща цветя. Защо, по дяволите, не си убил онзи кучи син?
Кейн бе благодарен от това, че Натан взе неговата страна.
— Разбира се, че ще го убия в мига, в който открия кой е той.
Колин поклати глава порицателно.
— Не можеш просто така да убиеш някого. Трябва да имаш основание за това, Кейн. Изпращането на цветя не е престъпление. Може да е някой нахакан, сляпо влюбен младеж.
— Много мил съвет, Колин, но Джейд не е твоя съпруга.
— Бих проявил разум, дори ако цветята бяха изпратени на Алесандра — увери го Колин.
Кейн поклати глава подозрително.
— Джейд, кажи ни името му.
Никой в този момент не обръщаше внимание на Алесандра и тя бе много щастлива поради този факт. В съзнанието й се втурнаха различни предположения. Тя се замисли, когато Колин подметна, че може да е някой нахакан, сляпо влюбен младеж.
— Е? Кой ти изпрати цветята? — настоя Колин.
— Той подписва всичките си картички с думите: „Твой таен обожател“ — каза Алесандра.
Всички се извърнаха към нея с озадачени лица.
— Така ли, Джейд?
— Откъде знаеш?
Натан се облегна назад в креслото си.
— Май не е само обожател, а?
Никой не продума нито дума в течение на една минута. Алесандра изведнъж се сети за пакета, който бе получила днес. Тя се опита да стане, за да го вземе. Спря я ръката на Колин, който я хвана здраво за рамото.
— Мисля, че този мъж е изпратил нещо и за мен. Фленаган е оставил пакета във фоайето.
— Господи, какво е сторил! Фленаган! — изкрещя Колин. Алесандра почувства болка в ушите от виковете му. Фленаган дотърча. В ръцете си носеше пакета, което го издаде, че бе следил разговора. Той почти подхвърли кутията в ръцете на Колин.
Алесандра се протегна да го вземе, но погледът на Колин я възпря. Тя се облегна назад в канапето и присви ръце. Колин се наведе към кутията. Мърморейки, отвърза лентата, разкъса капака и погледна вътре. Алесандра надникна над рамото му, за да види какво има в кутията. Тя забеляза някакво изключително пъстро ветрило, преди Колин да тресне капака на кутията обратно.
— Кучи син! — изрева той. Той повтори грубите думи още веднъж. Натан кимаше с глава всеки път, когато Колин изкрещяваше тази реплика. Очевидно чувстваше едно и също, както и Колин.
Колин разгледа картичката в ръцете си.
— Нима няма да проявиш хладнокръвие и трезв разум при това? — закачи го Кейн.
— По дяволите.
— Точно така — измърмори Кейн.
— Не ти ли приличат на шайка бандити, готови на саморазправа? — запита Джейд, гледайки към Алесандра. — Извън кожата си са излезли от ревност — добави тя.
Тя очакваше Алесандра да се съгласи с нея и се озадачи безкрайно, като видя Алесандра да поклаща глава отрицателно.
— Колин и Кейн не би трябвало да ревнуват, а сериозно да се обезпокоят.
— Откъде знаеше какво пише на тази картичка? Да не си получавала и други подаръци? — попита я Натан.
Колин се обърна към нея със смразяващ поглед. Още по-леден бе гласът му, когато й проговори:
— Трябваше да ме уведомиш, ако си получавала други подаръци и преди? Прав ли съм, Алесандра?
Слава Богу, можеше да го успокои. Яростта му до известна степен я поизплаши.
— Разбира се, че бих ти казала, но до днес не съм получавала други подаръци.
Колин кимна. Наведе се към нея, обгърна отново раменете й и я притисна до себе си. В момента постъпката му й вдъхна кураж и спокойствие и тя не забелязваше, че той я стиска толкова силно, че дъхът й спира.
— Ти знаеш нещо повече от това, което ни каза! — стрелна я Натан.
— Да — отвърна тя, — и освен това от дълго време се опитвам да накарам някой да ме изслуша. Дори помолих сър Ричардс да помогне.
Тогава се обърна към Колин и намръщено го запита:
— Сега готов ли си да ме изслушаш?
Макар и учуден от коментара на жена си, Колин се съобрази с острия тон на гласа й и запита:
— Какво си се опитвала да ми кажеш толкова време?
— Виктория получаваше писма и цветя от неизвестен почитател.
Колин се сепна при това напомняне. Алесандра се бе опитала да му обясни защо се безпокои за приятелката си. Едва сега съзнаваше, че е трябвало да я изслуша.
— Коя е Виктория? — запита Кейн.
Алесандра му обясни. Разказа как са се запознали с Виктория.
— След като се завърна в Англия, тя ми пишеше поне веднъж на месец. Аз с удоволствие й отговарях и отново с нетърпение чаках писмото. Животът й бе твърде вълнуващ. В последните си писма обаче тя спомена за някакъв обожател, които й изпращал подаръци. Намираше всичко това за много романтично. Получих последното й писмо в началото на септември.