Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
За няколко минути те постояха един до друг, без да говорят. Колин забеляза Пери да пресича залата и незабавно се намръщи. Надяваше се Алесандра да не го забележи. Беше решила в момента, в който го види, да го засипе с въпроси относно сестра му. Нийл, естествено, щеше да започне да обижда, което пък, от своя страна, означаваше, че Колин ще трябва да му размаже физиономията.
Подобна възможност накара Колин да се усмихне.
В същия миг вниманието му бе приковано от сестра му. Морган танцуваше с нея. Колин сви ръце отзад и се загледа. Морган го забеляза и кимна. Колин върна поздрава.
Сър Ричардс също кимна на новата двойка. Усмихна се и когато заговори, гласът му изненада безкрайно Колин, защото бе изпълнен с гняв.
— Не трябваше да предоставям тази задача на Морган! Той оплеска всичко. Помниш ли Девинс?
Колин кимна. Девинс бе агент, който от време навреме, донасяше информация на правителството.
— Мъртъв е. От това, което успях да разбера, е попаднал в някаква кървава схватка. Морган спомена, че Девинс се паникьосал. Докато изчаквали връзката, внезапно се появила дъщерята на Девинс. Голямо нещастие. Убили са я в престрелката. По дяволите, Колин, всичко трябваше да върви като по мед и масло, но нетърпението и неопитността на Морган обърнаха една проста мисия в пълно фиаско. Не знам за добро или за зло, но този мъж не е надарен да върши подобна работа — добави Ричардс като назидателно поклащаше глава.
— Не го товари с други задачи. — Гласът на Колин трепереше от ярост. — Девинс не бе склонен да се паникьосва. Вярно, че беше избухлив, но винаги съм разчитал на неговите правилни преценки.
— Да, при обикновени обстоятелства бих се съгласил с теб. Но в същото време беше ревнив баща, готов да защити детето си с тялото си — добави Ричардс. — Мога да си представя как се е паникьосал, като е видял, че е в беда.
— Мисля си, че един баща трябва да постъпи точно по обратния начин — без да се паникьосва.
Ричардс кимна и съобщи:
— Уведомих Морган, че е отстранен. Това, разбира се, никак не му хареса. Съжаляваше за провала и призна, че е проиграл ситуацията. Обвини дори и теб за това, че не си отишъл с него да го въведеш в работата.
Колин явно нямаше намерение да се трогва от тази забележка. По изражението на Ричардс личеше, че той също не одобрява такова извинение.
— Прав си, Ричардс. Той няма необходимата интуиция.
— Жалко. Старае се да работи и има нужда от пари. Предполагам, че ще си намери добра партия за женитба. Доста е популярен сред жените.
Колин погледна отново към дансинга. Веднага откри Морган. Усмихваше се мило на Катрин, докато я въртеше във вихрен танц. Сестра му явно се наслаждаваше на всичко това.
И в този миг Колин забеляза колието на врата на Катрин. Тутакси обърна поглед да намери Алесандра в тълпата. Първо забеляза баща си и после — Алесандра. Носеше перлите на Катрин. Колин се намръщи, но причината за това, не бе констатацията, че двете жени са си разменили бижутата, а извънредно бледия цвят на лицето на Алесандра. Изглеждаше готова да припадне всеки момент.
Колин се извини на директора и се отправи към съпругата си. Потупа леко баща си по рамото и взе Алесандра в ръцете си. Тя се опита да се усмихне и се отпусна в него.
Щом валсът свърши, Колин мигновено поведе Алесандра към предната тераса.
— Ти наистина не си добре, скъпа.
Кейн и Джейд стояха на входа към терасата. Щом забеляза израза на лицето на Алесандра, Кейн се отдръпна, давайки й път. Лицето й бе позеленяло и Кейн мислено се помоли да не е заразно това, от което тя беше болна.
Алесандра не знаеше дали ще припадне или ще повръща. Тя се помоли да не й се случи нито едното, нито другото, преди да се е върнала вкъщи. Изглежда, свежият въздух й помогна и след минута-две главата й спря да се върти.
— Сигурно е от това въртене и танцуване — обясни тя.
Кейн въздъхна облекчено и й предложи помощта си. Колин помоли брат си да помогне на Алесандра и се отправи да пожелае всичко хубаво на гостите и да си вземе довиждане с всички. След това се върна да я вземе. Алесандра не бе взела наметало или пелерина и затова той я наметна със сакото си, докато се отправяха към каляската си.
Чувството на облекчение се оказа твърде краткотрайно. Клатушкането на каляската отново я накара да почувства спазми в стомаха. Тя стисна ръцете в скута си и пое на няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои.
Колин се протегна и я накара да се излегне в скута му. После притисна главата й към брадичката си и я задържа здраво.