Принцеса Алесандра

— Кой е собственикът, Колин. Само ми кажи името и аз ще говоря с него!

— Алесандра каза, че собственикът не може да говори с теб, Натан — напомни му Колин, — и е била твърде права. Ще трябва да почакаш твърде дълго.

— Колко? — попита нетърпеливо Натан.

Колин му подаде документите.

— Поне докато дъщеря ти се научи да говори, предполагам. Всичките са на името на Джоана. Никой от нас не може да ги закупи обратно. И двамата сме посочени като съвместни изпълнители.

Натан бе слисан.

— Но откъде е знаела? Акциите бяха продадени още преди тя да види Сара и Джоана.

— Ти ми беше писал името на дъщеря си в писмото си — припомни му Колин.

Натан поседна. Лицето му се озари от ведра усмивка. Компанията бе спасена от вмешателство.

— Къде отиваш, Колин? — извика той след приятеля си.

— У дома, в моята крепост — отвърна Колин, — заедно с моята принцеса.

Той се заизкачва нагоре по стълбите да посрещне Алесандра. Дочу се смехът й и Колин изчака, докато въодушевлението й премине.

Принцесата бе усмирила Дракона.

Но Драконът си оставаше победител. Той бе спечелил любовта на една принцеса.

Това му стигаше напълно, за да бъде щастлив.