![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Да не ти е зле? — питам аз.
— Трябва да ходя.
— Къде?
— По пътеките. В гората. Ела.
— Айра, не съм дошъл, за да…
— Каза, че името му било Маноло нечий си. Но аз го познах. Малкия Джил Перес. Нали го помниш? От онези дни, имам предвид.
— Помня го.
Айра клати глава.
— Добро момче. Но твърде лесно за манипулиране.
— Какво искаше?
— Не ми каза кой е в действителност. Не и отначало. Не изглеждаше като преди, но имаше нещо в поведението му, нали разбираш. Такива неща не могат се скри. Може да напълнее човек. Но Джил пак си заекваше по малко, както тогава. Пак се движеше по същия начин. Сякаш е постоянно нащрек. Знаеш какво искам да кажа, нали?
— Знам.
Очаквах дворът да е ограден, но не е. Айра се промушва в процеп на плета. Следвам го. Изправяме се пред гористо възвишение. Айра поема с усилие по една пътека.
— Позволяват ли ти да излизаш?
— Естествено. Аз съм тук по собствена воля. Мога да излизам и се връщам, когато пожелая.
Продължава напред.
— Какво ти каза Джил? — упорствам аз.
— Искаше да узнае какво е станало през онази нощ.
— Че той не знаеше ли?
— Знаеше отчасти. Искаше да научи още.
— Нищо не разбирам.
— Няма и нужда.
— Напротив, Айра, имам голяма нужда.
— Всичко свърши. Уейн е в затвора.
— Той не е убил Джил Перес.
— Мислех, че е.
Не схващам добре чутото. Той забързва ход. Болката му явно се увеличава.
— Спомена ли Джил нещо за моята сестра? — Той забавя ход. Усмивката му е печална.
— Камил.
— Да, за Камил.
— Бедничката.
— Каза ли нещо за нея?
— Обичах баща ти, нали знаеш. Такъв мил човечец. Така наранен от живота.
— Каза ли Джил какво е станало с моята сестра?
— Бедничката Камил.
— Да, Камил. Каза ли той нещо за нея?
Айра пак поема нагоре.
— Толкова много кръв през онази нощ.
— Моля те, Айра, искам да се съсредоточиш. Каза ли ти Джил Перес нещо за Камил?
— Не.
— За какво бе дошъл тогава?
— За същото като теб.
— И какво е то?
Той се извръща.
— Търси отговори.
— На кои въпроси?
— На същите като твоите. Какво е станало онази нощ. Той също не иска да разбере, Коуп. Всичко свърши. Те са мъртви. Убиецът е в затвора. Трябва да оставиш мъртвите в покой.
— Джил не беше мъртъв.
— До този ден, деня в който ме посети, беше. Не разбираш ли това?
— Не.
— Всичко свърши. Мъртвите ги няма. Живите са в безопасност.
Протягам ръка и го хващам за лакътя.
— Айра, какво ти каза Джил Перес?
— Няма да разбереш.
Спираме и двамата. Айра гледа надолу по склона. Проследявам погледа му. Едва съзирам покрива на сградата. Намираме се в горски гъстак. И двамата дишаме по-тежко, отколкото следва. Лицето на Айра е пребледняло.
— Трябва да остане погребано.
— Кое?
— Това му казах на Джил. Всичко е свършило.
Вървим нататък. Беше толкова отдавна. Той е мъртъв. А изведнъж вече не е. А трябва да бъде.
— Чуй ме, Айра. Какво ти каза Джил?
— Няма да го кажеш никому, нали?
— Не — отвръщам аз. — Няма да го кажа.
Айра кимва. Изглежда толкова печален. После бърка под наметалото, измъква пистолет, насочва го към мен и без да промълви дума повече, стреля.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
— Онова, пред което сме изправени, се нарича проблем.
Шериф Лоуъл бърше носа си със салфетка колкото плащ на матадор. Сградата, в която се помещава неговата служба, е по-модерна, отколкото очаква Мюз, но пък очакванията й не са кой знае какви. Тя е нова, лъскава, с изчистен дизайн, пълна с разположени в миниатюрни кутийки компютри. Изобилие от бяло и сиво.
— Онова, пред което сме изправени — отвръща Мюз, — се нарича труп.
— Не това имам предвид. — Кимва към чашката в ръката й. — Как ви се струва кафето?
— Изключително.
— А преди правеха чиста помия. Веднъж може да убие кон, друг път — пикня. Джезвето не слизаше от котлона. Докато най-накрая миналата година един доблестен гражданин на тази община не подари на участъка нова машина за кафе. Вие използвате ли при вас нещо подобно?
— Шерифе.
— Моля.
— Да не се опитвате да ме омагьосате с проклетия си доморасъл чар?
— Той се усмихва.
— Мъничко.
— Приемете, че съм вече омагьосана. Какъв ни е проблемът?
— Току-що се натъкнахме на труп, престоял по предварителни данни доста дълго под земята. Известни са ни три неща: бяла раса, жена, ръст сто шестдесет и шест-седем. Това е всичко, което знаем за момента. Аз вече поразрових архивите. На сто километра околовръст не е регистрирана изчезнала жена или момиче с описаните характеристики.