![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— И двамата знаем коя е — отбелязва Мюз.
— Не, засега не знаем.
— Какво искате да кажете? Че и друго момиче с височина сто шестдесет и седем сантиметра е убито в този лагер, за да бъде погребано с другите двама?
— Не твърдя такова нещо.
— Какво твърдите тогава?
— Че не разполагаме с безспорна идентификация. Доктор О’Нийл работи по въпроса. Изискали сме данни за зъбната картина на Камил Коупланд. До ден-два ще бъдем абсолютно наясно. Няма нужда да бързаме. Имаме и други дела.
— Няма нужда ли?
— Тъкмо това казах.
— В такъв случай не ви разбирам.
— Виждате ли, следовател Мюз, не преставам да се питам каква сте вие на първо място? Служител на закона или политически играч?
— Какво искате да кажете с това, по дяволите?
— Вие сте главен областен следовател — доразвива мисълта си Лоуъл. — И много ми се ще да вярвам, че един човек, особено ако е жена на вашите години, е стигнал до този пост благодарение на своите умения и талант. Но от друга страна, аз познавам даденостите на реалния живот. Известно ми е, че съществуват корупция, връзкарство и лизане на шефски задници. Та се питам…
— Заслужила съм това място.
— Не се съмнявам.
Мюз поклаща глава.
— Направо си се чудя на акъла: трябва ли да се оправдавам пред вас?
— Уви, скъпа моя, трябва. Я си представете, че това е ваш случай и аз се натреса в него изневиделица, а вие знаете, че първата ми работа ще бъде да изприпкам у дома и разправя на своя шеф — човек, най-меко казано заинтересован, — какво ще направите вие?
— Мислите, че ще се опитам да потуля нещата ли?
Лоуъл свива рамене.
— Нека повторя: Ако аз съм, да кажем, заместник-шериф, назначен от шефа, който е замесен в случая, какво ще си помислите?
Мюз омеква.
— Имате право — казва тя. — По какъв начин бих могла да приспя вашите съмнения?
— Бихте могла да ми отпуснете достатъчно време за идентифициране на трупа.
— Не желаете Коупланд да научи за намереното от нас.
— Той е чакал двайсет години. Какво са още ден-два?
Мюз усеща накъде бие шерифът.
— Искам да постъпя така, както повеляват интересите на следствието — казва тя, — но не ми харесва особено идеята да излъжа един човек, комуто вярвам и когото харесвам.
— Животът е трудно нещо, следовател Мюз.
Тя мръщи вежди.
— Искам още нещо — продължава Лоуъл. — Искам да ми кажете защо този Барет се домъкна тук със своята играчка да търси отдавна забравени трупове.
— Казах вече — за да изпробва уреда в полеви условия.
— Вие работите в Нюарк, щат Ню Джърси. Да не искате да ме убедите, че във вашия район се усеща недостиг на гробища, та трябваше да изпратите хората чак тук?
Прав е, разбира се. Май е време да свали картите.
— В Ню Йорк бе намерен убит мъж. Моят шеф е на мнение, че това е Джил Перес.
Безизразната маска изчезва от лицето на шерифа.
— Я пак?
Тя се готви да обясни, когато към тях се втурва Тара О’Нийл. Лоуъл е видимо недоволен от появата и, но успява да запази топлота в гласа си:
— Какво има, Тара?
— Открих нещо по скелета — казва тя. — Мисля, че е важно.
Когато Коуп излиза от колата, Люси остава за известно време неподвижна с все още омекотени от угасналата усмивка черти. Продължава да плува в блаженството на неговата целувка. Никога не е изпитвала подобно чувство. Тези огромни негови ръце, поели лицето й, особения му поглед… Сърцето й започва да бие по нов начин, сякаш самата тя ще полети. Прекрасно. Тревожно.
Преглежда колекцията му от дискове, избира един на Бен Фолдс и пуска „Надрусана“. Така и не можа да разбере със сигурност за какво става дума в тази песен — свръх-доза, аборт или психическо разстройство, — но накрая жената започва да се друса жестоко и го забравя.
Тъжната музика е по-добро лекарство от алкохола, решава тя. Но не много.
Когато изключва двигателя, тя вижда някакъв зелен Форд с нюйоркска регистрация да спира точно пред входа. Паркира върху площадката с надпис ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО. От колата излизат двама мъже — единият висок, а другият с конструкция на пиедестал — и влизат вътре. Люси не знае какво да мисли за тях. Най-добре — нищо.
Ключовете за костенурката на Айра са в чантата й. Рови в нея и ги открива. Пъха парче дъвка в уста. Ако Коуп реши да я целуне отново, трябва да е подготвена.
Пита се какво ли иска да каже Айра на Коуп. Какво ли може да си е спомнил. Двамата, баща и дъщеря, никога не са говорили за онази нощ. Нито един-единствен път. А трябваше. Това би могло да промени изцяло нещата. А би могло и нищо да не промени. Мъртвите са си мъртви. Живите — живи. Не е кой знае колко мъдра мисъл, но какво да се прави?