Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Зол говореше механично.
— Управлението по въпросите на воините ветерани още отрича всичко. Отказва да лекува ветераните, които страдат от синдрома на войната в Персийския залив. Защо не им наредиш да изследват това заболяване? — попита Крис. Единият от командосите натисна главата му към пода, но Крис продължи: — Няма да го направиш, защото ще изложиш на риск всичко, което правите тук! По-лесно е да зарежеш онези нещастници.
— Сигурно е хубаво да гледаш света от такава морално възвишена позиция — каза Зол.
— Хората, които нахлуха в лабораторията ти, са бели расисти. Те имат мостри от приона „Бледия кон“ и ще ги използват срещу определени групи от населението. И без това ще бъдеш разобличен — каза Стейси.
— Има ли липсващи мостри от протеина? — обърна се Зол към Читик.
— Всичко е тук — отговори полковникът.
— Декстър Демил имаше две стъкленици, скрити във водоустойчиви контейнери на дъното на Ванишинг Лейк. Те отидоха там след пожара и ги взеха — настоя Стейси.
— Декстър Демил е мъртъв — отговори Зол, но държането му леко се промени. Властният му тон отстъпи място на съмнение.
— Той е жив и със сигурност няма да те защити след онова, което каза на медиите за него — рече Стейси.
— Това обаче не променя отговорността ми към вас и капитан Кънингам. Вие двамата сте вън от уравнението. — Зол погледна Нино Десилва, който бе възвърнал стоическото си изражение. — Знаеш какво трябва да направиш.
Десилва кимна, а Зол се приближи до Крис и каза:
— Съжалявам за дъщеря ви. Но посоката, която сме избрали тук, е правилната. За съжаление, понякога се налага да се простим със смели войници.
— Я си го начукай — изръмжа Крис. — Извиненията и шибаните сантименталности не се приемат.
Стейси и Крис бяха на задната седалка. Караха ги към екзекуцията им. Двамата гледаха стъписани как Нино Десилва завива наляво, отклонява се от черния път и се насочва към една пуста част на базата, там, където щяха да бъдат гробовете им.
Десилва бавно спря, но не угаси двигателя, а сложи ръка на деветмилиметровия си пистолет „Берета“. Тримата седяха и мълчаха.
Сетне Нино Десилва погледна в огледалото за обратно виждане и изпитателно се вторачи в пленниците. Крис и Стейси бяха принудени да се прегърбят, защото белезниците им бяха закачени за метални скоби на пода на колата.
— Имаш добро военно досие — каза Нино на Крис.
— Да. И какво от това? Медалът, който ще ми дадеш сега, е с формата на куршум.
Десилва се обърна и погледна Крис и Стейси през металната решетка.
— Онова, което каза за затвора в Хънтсвил… и за биологичните оръжия, които сме разработвали тук през осемдесетте години… Вярно ли е?
— Не чу Зол да го отрече, нали?
— Не постъпих в армията, за да убивам американци — неочаквано каза Десилва.
— Никой от нас не е мислил, че ще прави това — рече Крис.
— Брат ми участва в Пустинна буря. И се разболя. Вече не може да прави нищо. Само лежи. Няма никаква енергия. По тялото му има обриви. Дори съпругата му го напусна. Управлението по въпросите на воините ветерани казва, че болестта е в главата му, нещо като психически шок, все едно мозъкът му е прецакан. Но това са пълни глупости.
Стейси разбра, че Десилва няма желание да изпълни заповедта на Зол, и каза:
— Биологичните оръжия, които те са разработвали, са причинили болестта на брат ви, капитане. И сега това оръжие е в ръцете на бели расисти, които няма да се поколебаят да го използват.
Но Десилва сякаш не я чу. Той явно повторно преживяваше нещо. Когато отново заговори, гласът му беше тих, почти шепот.
— Аз убих онзи индианец в Бадуотър, Тексас… Пазача. Той просто се изпречи на пътя ни. Но имах заповеди и го убих. Оттогава не мога да спя. — Той наведе глава и се вторачи в нещо. — И аз откраднах трупа на онзи млад скитник. А сега трябва да убия теб, носител на Сребърна звезда, морски пехотинец като мен, и една жена. Какъв е смисълът?
— Пусни ни. Зол няма да разбере. Когато ни намери, ще бъде късно.
— Затънал съм до гуша — продължи Нино. — Всичко се промени, откакто убих онзи индианец. Всичко.
Десилва дълго мълча, после угаси двигателя и извади беретата. Отвори вратата, слезе от колата и хвърли на задната седалка ключовете от белезниците.
— Какво ще правиш? — попита Крис.
— Ако ви пусна, мъртъв съм. Или ще гния в затвора до края на живота си — отговори Нино Десилва. — Трябва да изпълня заповедта. Отключете белезниците и слезте от колата.