Пленници на Барсовата клисура
- Автор: Ананян Вахтанг Степанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Дракова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пленници на Барсовата клисура». Краткое содержание книги:
Природата не е милостива и благосклонна към децата. Те са принудени с голям труд, с много хитрости и съобразителност да си осигурят макар нищожно количество храна и вода. Но колко много тайни им разкрива природата, макар, разбира се, благодарение на това, което са видели и научили в живота и училището.
Дори Шушик и Саркис — и те станаха много по-други, отколкото бяха в началото на своя плен. Укрепнаха, станаха по-силни, по издръжливи…
За всичко това говори Ашот на децата. Говори им ясно и твърдо. Той беше отново в любимата си роля.
А Гагик го слушаше и си мислеше: „Все му се сърдим, че обича да държи речи, а ето че и от речи има нужда… Как само говори, пламенно, уверено!…“ И за пръв път Гагик си зададе въпроса: с право ли е упреквал Ашот за властния му тон?
А гласът на Ашот продължаваше да отеква под свода на пещерата:
— И ние трябва да се подготвим да прекараме цялата зима тук. Затова са нужни преди всичко воля и издръжливост. Ако имаме воля, ще се намери и храна. Сега имаме грозде. Ще се снабдим и с месо. Утре ще намерим още нещо. Какво точно, не зная, но ще намерим. Утре ще се преселим и в новото си жилище…
— По-точно в кебапчийницата — обясни Гагик.
— Не ми вдъхват нещо доверие тия твои нови шиш-кебапи. — Шушик подразни Гагик с тайната надежда дано греши.
Тя прецени правилно. Гагик скочи от мястото си и с глас, пълен с достойнство, заяви:
— Да не съм ловен или син на ловец, че да лъжа?! Пригответе шишовете, аз ей сега ще се върна!
Разбира се, Гагик само се хвалеше. Как можеше да отиде толкова далеко сам? Всеки друг — но не и той. Той нито за минутка не забравяше опасното съседство.
Хасо отдавна беше разбрал, че Гагик е от онези момчета, които с много приказки искат да прикрият страха си. Това подтиква такива деца, окуражава ги. Но овчарчето си даваше вид, че не забелязва нищо: защо да подбива авторитета на другаря си?
— Да дойда ли да ти помогна? — скромно попита той.
— Защо ми е помощник? — вдигна гордо глава Гагик. — Впрочем да… Можеш да носиш пилетата. Извади книгите от чантата на Шушик, ще вземем и нея. Въобще помощници не ми са притрябвали, но ако на тебе, Ашот, ти е интересно, можеш да дойдеш с нас. Защо ще седиш сред този дим?…
Така Гагик успя хем страха си да прикрие, хем да си намери компания за похода до непознатата още, пещера.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
За децата беше важно не само да донесат „шишкебап“, но и хубаво да проучат пещерата, която бяха открили. Предната вечер нищо не успяха да разгледат, а не можаха да узнаят какво наследство им беше оставил тайнственият обитател. Вчера всичките им мисли и чувства бяха устремени към Дяволската пътека.
А когато снежната буря се развилия отново и те разбраха, че са безвъзвратно затворени, жилището придоби за тях особено значение — от него, тъй да се каже, зависеше до голяма степен тяхното спасяване. Те се надяваха да намерят тук що-годе удобства, може би съдове, някакви сечива…
Ето защо и Ашот се отзова с готовност на „хитростта“ на Гагик. Взе наръч смолисти елови клони, изсушени от Саркис за подпалки, и излезе от пещерата.
В ръцете на Гагик и Хасо горяха големи главни. Децата слязоха в клисурата, прекосиха Дъбравата и скоро се изкачваха вече по каменната стълба.
Когато отвориха дървената врата, първото нещо, което им се хвърли в очи, беше опушеното медно котле, захвърлено в тъмния ъгъл. В него имаше голяма дървена лъжица.
„Ето за какво ми трябваха другарите! Без тях как щях да вляза тука? Нямаше да имам смелост… — помисли си Гагик и пусна Ашот да мине напред. — Нека той пръв види котела. Той обича да е пръв!…“ Наведен над позеленелия от времето котел, Ашот каза:
— Ето в какво си е приготвял храната стопанинът на лозето. А ето и чинията му. — И той вдигна пръстената паница от ъгъла.
Котел! Паница! Неизказана радост обхвана децата. — Сега имат в какво и вода да си държат, и обяд да си готвят. Те изнесоха съдовете на светло, разглеждаха ги от всички страни и не можеха да им се нарадват.
— Да видим какво още има… Добре ще е да намерим триона, Ашот. Помниш ли следите от трион по лозите? — говореше оживено Гагик. — Ако го намерим, няма вече да се мъчим за дърва.
В това време някакво крилато същество направи във въздуха безшумни зигзаговидни завои, намери отворената врата и изхвръкна навън. Последваха го и други.