Небето винаги е там
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ружа Мускурова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небето винаги е там». Краткое содержание книги:
Следваше още един слалом, при който пилотът трябваше да взима завоите около препятствията от балони и ленти на разстояние по-малко от дължината на крилете му, минавайки над червените ленти и гмуркайки се под сините; редуваха се резки завои, стръмни издигания и спускания.
Имаше въздушна акробатика, летене във формация, дори състезание за скоростно рулиране. Тук нямаше място за хора, които не познават машините си, или пък за самонадеяни летци, които само говореха за своите умения във въздуха. За част от секундата ме порази глупавата мисъл, че може би и аз съм един от тях, но в този момент блесна ярка зелена светлина и главният съдия заговори спокойно във високоговорителя: „Който желае, може да запали двигателите си и да участва в първото състезание“.
Белият Taylorcraft срещу мен изведнъж оживя, а пилотът му махна весело на привлекателната млада жена, която стоеше до одеялото под дървото. Изобщо не изглеждаше уплашен от тунела с ленти. Не трябваше да изглежда уплашен. Излетя в малкия си самолет, направи първия завой с лекотата на плувец, който се обръща в края на коридора и елегантно се гмурна в тунела. За няколко секунди самолетът бе погълнат от проблясващите ленти, но бързо се освободи от тях, а те силно заплющяха след него, без нито една от тях да бе разскъсана. Гърлото ми пресъхна.
Следващият самолет, Егсоире, се отлепи от земята, зави и мързеливо се доближи до тунела, за да повтори същото гмуркане. Лентите дори не се разклатиха.
Запалих двигателя, след като и Чесна 140 с лекота премина през капана от ленти. Вече си мислех, че всичко това вероятно е далеч по-лесно, отколкото изглежда. В крайна сметка пилотирах самолети от доста време…
Оранжадата, в буренце, леденостудена, бе закупена на зашеметяващата цена от 21,75 долара. Лентите не успяха да докоснат дори обтекателя на двигателя. Те бяха разрязани от перките на цилиндъра на множество тесни ивички, които изригнаха като фонтан във въздуха.
Когато приключих това състезание, реших, че човек би могъл да се упражнява за този номер, ако опъне една-единствена лента на поляната пред дома си. Той трябва да прелита под нея, докато стане достатъчно добър, и след това по малко да намалява височината й. Останалите ленти бяха поставени само за камуфлаж, те бяха изпитание за хладнокръвието на пилотите. Ако човек забравеше всичко останало и се съсредоточеше върху най-ниско опъната лента, всички предишни препятствия можеха да бъдат преминати с лекота. Но това, което изпитваш, когато се втурваш към тази копринена мантия (в последния момент трябва леко да съм отскочил при порив на вятъра, никой друг нямаше този лош късмет), е един истински кошмар. Мисля, че леко свих, когато ги ударих, и силно изкрещях.
Състезанието продължи веднага след моя неуспех, сякаш нямаше нищо необичайно в това някой като мен да участва в подобно изпитание. В крайна сметка бе важно да се разбере кои наистина са добрите пилоти и кои не са толкова добри. Всякакви коментари, незасягащи този въпрос, бяха излишни, макар и вероятно да са забавни за зрителите.
Само с няколко изключения (състезанието за ниско летене с маршрут от десет мили), изпълненията бяха в рамките на аеродрума, пред очите на зрителите, които с листовки в ръце следяха изявите на асовете и онези, които ставаха за смях.
Състезанието не създаваше усещане за трескавост и забързаност. Напротив, събитията се изнизваха мудно, а между отделните стартове пилотите имаха време да побъбрят със сандвич и чипс в ръка за току-що преминалия тест и за онова, което предстоеше.
Моята награда беше потвърждението на старата максима, че който знае най-малко, той научава най-много. За мен бе удоволствие да стоя мълчалив встрани и да слушам човек, който току-що е доказал в полет, че знае за какво говори.
Пилотът на Erscoupe, например. Този малък самолет, подценяван преди състезанието, в неговите ръце се носеше във въздуха с устрема на газела, която препуска сред просторна зелена поляна.
— Това не е всичко, на което е способен този самолет — каза той след своето изпълнение. — Трябва ти известно време, за да го опознаеш, започваш да се грижиш за него и откриваш, че е способен на един или два сложни номера, ако го оставиш да ги направи.
Точно този самолет спечели състезанието Обратен завой… номер, при който пилотите се засилват срещу стена от крепи-рана хартия, в последния момент отскачат нагоре, завъртайки се около оста на крилете и отлитат в обратна посока. Бях готов да се обзаложа, че Erscoupe никога не би могъл да направи това.
Въпреки трудните изпълнения, победителите не получиха трофеи в края на състезанието и не бяха шумно прокламирани. Очевидно най-важно за пилотите бе сравнението между показаната и уменията, към които те се стремяха. За някои наградата бе знанието, че трябва да се оценяват по-високо.