Небето винаги е там
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ружа Мускурова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небето винаги е там». Краткое содержание книги:
Когато напуснахме спасилото ни възходящо течение, видяхме, че под нас, там ниско към основата му се плъзна друг планер и зави, за да набере височина чрез него.
— Виждаш ли — каза той, — този човек вероятно ни благодари за това, че го насочихме към търсената от него подемна сила, а до този момент ние дори не подозирахме, че той ни следва. Странно е, нали? Ние се издигахме нагоре и печелехме височина, а се оказва, че сме направили услуга на някой друг.
Планината постепенно премина в плоска равнина и релефът остана такъв до края на деня. Носехме се напред, отпуснат, не мислех за нищо, когато той каза:
— Погледни натам!
До пътя имаше голяма зелена ливада и в центъра й се бе приземил един безмоторен самолет.
— Много лошо — каза той с необичайно опечален глас. Бях така слисан да чуя това от него.
— Много лошо! Какво искаш да кажеш?
— Горкото момче, изминало е целия този път, а сега вече е извън играта и стои само на тази ливада.
— Сигурно си много изморен. — казах. — Той не е загубил състезанието. Разстоянието, което е изминал, му носи точки и които ще бъдат добавени към резултата от следващия и последващия ден. В крайна сметка не е толкова зле най-накрая да се приземиш, за известно време да си извън състезанието и просто да лежиш на тревата, отдъхвайки, спокоен, че ще летиш отново.
Докато гледахме надолу, син камион внимателно навлезе от пътя в полето, влачейки като ремарке след себе с дълъг тесен безмоторен самолет. Екипажът на земята щеше да смъмри пилота заради това незадоволително представяне и да очаква следващия полет, в който той щеше да покаже на какво е способен. Вероятно е научил някои неща, така че следващия път вероятно щеше да пилотира по-умело. Утре същият пилот щеше отново да се роди за състезанието, завързан с друго въже за друг самолет.
— Прав си — каза той. — Съжалявам. Разбира се, че и така не е зле. Прости ми, че бях толкова заслепен.
— Всичко е наред — не знаех дали просто не ме изпитва. Понякога го правеше.
Опитахме се да резтеглим последното плъзгане по въздуха, така че да успеем да достигнем целта, но в полумрака въздушните ями бяха по-коварни и силите не ни стигнаха. Приземихме се в едно изоставено пасбище, само миля преди крайната точка. Но ние пилотирахме според възможностите си и не съжалявахме за нищо. Дори аз не съжалявах.
Покоят ни връхлетя като смърт — най-накрая лъскавият самолет спря сред зелената морава, дъхът на вятъра изстена в крилете и отшумя надалеч.
Отворихме кабината — аз, практичният, и той, романтичният — двамата в едно и също тяло, скочихме на земята, освободени от клетката на планера, с който бяхме заедно в това приключение този следобед.
Въздухът бе прозирен и свеж. Можехме да чуем птиците, които се обаждаха в тревата.
Утре ще летим отново, разбира се, но е истинско удоволствие да отпочинем за малко, да се изтегнем в тревата и да усещаме, че сме живи.
Подарък за момчето
Досега съм присъствал на четири коктейла, това беше петият и моят вътрешен глас нямаше милост към мен. Коя е тази причина, говореше той, поради която си тук, какво възможно оправдание, по дяволите, можеш да ми дадеш за присъствието си на това място? Само един човек там срещу теб има някаква представа от самолети и летене, в тази зала имаш само един приятел. Наоколо е пълно с непознати, които водят изискани, вяли разговори за националната икономика, политика и общество.
Един от мъжете стоеше до рамката на камината, бе облечен в блейзер с двойно закопчаване и блестящи златни копчета. Говореше за някакъв филм.
— Харесах „Отпадъци“ — каза той с добре овладян глас и описа в подробности сцена, която би отегчила до смърт всекиго.
Какво правех там? На не повече от петдесет фута оттук, зад стената, вятърът вилнееше под нощното звездно небе, а аз все още стоях вътре, подгизнал от светлината на електрическите крушки и се преструвах, че слушам онзи мъж.
Как понасяш това, питах самия себе си. Ти си измамник.
Лицето ти е обърнато към него, но си мислиш, че е по-глупав и от кокошка. Ако притежаваш макар и малко честност, би го попитал какъв е според него смисълът на съществуването му, след като открива своите висши ценности в „Отпадъци“, би трябвало неусетно да напуснеш тази зала, да бягаш далеч от такива места и никога повече да не се появяваш на коктейли. Подобни събития са приятно изживяване за някои хора, но не, не и за теб.