Небето винаги е там
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ружа Мускурова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небето винаги е там». Краткое содержание книги:
За кратко настъпи тишина и тогава навигаторът ме попита:
— Не си ли помисли за момент как е стигнало до него това предложение?
— Какво значение има това в крайна сметка? Важно е приключението, а не как е научил за него.
— Майка му е направила предложението. Неговата майка! Смяташ ли, че един 15-годишен бунтуващ се хлапак някога ще се впусне в нещо, за което настоява собствената му майка.
Нямаше нужда да отговарям. Това, което е вярно, може да си пробие път дори през рева на мотора и воя на вятъра.
Това е краят на историята. В този момент момчето вероятно вече е намерило своя път, може би се е пристрастило към хероина или може би вече не е живо. То разполага със своя собствен живот и ще го изживее по начина, по който иска. Можем да предложим някому подарък, но не и да го принудим да го вземе, ако той не го иска.
Не съм обезкуражен. Ще опитам отново и може би някой ден ще започна да изплащам своя дълг към стария Боб Кийч, моя първи инструктор, който излезе да ме посрещне една сутрин на летището и промени живота ми, като се усмихна и каза: „Ето това наричаме «крило»…“
Един сън
Това беше най-необичайното сборище на пилоти, което някога бях виждал. Всичко бе твърде странно, като в сън. Атлазено небе, не съвсем реално, с пръснати тук-там сребристи пухкави облаци (не бяха много и не скриваха лимоненожълтото слънце), кадифено мека, свежозелена трева, бяла, твърда като слонова кост настилка на пистата. В близост се издигаше гора от снажни дървета, разперили широк чадър над хората, наблюдаващи полетите. Сандвичи. Студена лимонада.
Самолетите, около двайсет, бях пръснати из леко полегатата поляна — някои от тях почиваха под сянката на дърветата. Повечето бяха двуместни горноплощници.
Седях там под крилото на моя Къб и се наслаждавах на тази чудесна гледка. Докато следях с поглед финалния подход на една Чесна, която се приземяваше, мъжът изникна до мен. Той също задържа погледа си върху кацащия самолет и каза:
— Имате хубав самолет. Ще участвате ли в Теста?
Като всеки летец, който счита себе си за един от най-добрите авиатори, винаги имах готовност да участвам в състезания, каквото вероятно бе и въпросният Тест, макар и никога преди да не бях срещал тази дума с такава употреба.
— Разбира се — отвърнах.
— Радвам се, че е така — каза мъжът и записа номера на моя самолет в своите бумаги. Не попита за името ми.
— Това двигател от 65 конски сили ли е? — попита той.
— Осемдесет и пет.
— Височина, на която се намира витлото? Това вече бе странен въпрос.
— Височина на витлото? Но защо ви е необходимо…? Седем фута, предполагам.
Той поклати глава и извади своя метър ролетка.
— Какво да прави човек с такива пилоти, които са дошли да участват в Теста, а даже не знаят на каква височина е витлото им?
Той отиде до носа на самолета.
— Имате ли нещо против?
— Не, съвсем не. Бих искал да узная.
Метърът простена в ръцете му, след като той внимателно го разтегна от земята до върха на витлото.
— Девет фута, четири и четвърт — съобщи той, записвайки цифрите. — А сега трябва да разберем вашия показател.
— Показател?
— Съотношението между натоварването на крилете и пропорцията между теглото на самолета и неговата мощност. Кажете ми, това първият Тест ли е, в който участвате?
Изглеждаше изненадан.
— Тест, при който се отчита височината на витлото и показателя на машината, трябва да призная, да.
— О, съжалявам! Добре дошли! Радвам се, че ще участвате. Той отгърна страница от своята папка.
— Да видим. Reed Clip Wing Cub, осемдесет и пет конски… ето тук. Натоварване на крилете — 8,5, пропорция между теглото и мощността — 14,3, вашият показател е 1,7.
Отбеляза това на листа хартия.
— Не се тревожете за това — каза той и се усмихна. — Първо е Вклиняването. Започваме след един час.
Той ми подаде тънка брошура и се запъти със своята папка към белия Taylorcraft, паркиран срещу мен до проснато на тревата одеяло и кошница за пикник.
Боршурата напомняше на красиво оформена, елегантна покана за вечеря, на корицата й с тъмносиньо мастило бе изписано:
ТЕСТ
ЗА ПИЛОТИ
14 октомври, 1972
Вече бях скептично настроен. Не обичах подобни срещи на пилоти да бъдат толкова добре организирани.