Небето винаги е там
- Автор: Бах Ричард Дэвис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ружа Мускурова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небето винаги е там». Краткое содержание книги:
„За тези, които не обичат да участват в състезания по майсторско пилотиране, които са така добре организирани“, казваше тя още на първата си страница, „могат да видят на страница 19 списък от традиционни сборища на пилоти, които се провеждат в околността. Тази среща тук е замислена за онези пилоти, които смятат, че са сред най-добрите летци в света. Тестът ще покаже дали това е така“.
Имаше кратко представяне на историята на това събитие, информация за журито, след което се изреждаха необичайните изпитания, на които щяха да бъдат подложени пилотите. В брошурата се изтъкваше, че повечето пилоти не биха се справили добре, ако не са се упражнявали.
Преглътнах това. Наистина смятах, че съм един от най-добрите пилоти, но съществуваха достатъчно причини, поради които нямах достатъчно време за упражнения по майсторско пилотиране. В крайна сметка човек трябва да печели пари за препитание.
В края на въведението имаше коментар, който вероятно авторите на брошурата смятаха за забавен. „Извиненията за недобро представяне ще бъдат изслушвани с разбиране, но няма да повлияят върху резултатите от Теста.“ Примирих се и с това и обърнах страницата.
ВКЛИКЯВАНЕ
Проверява: контролирането на височината на летене. Това изпитание представлява тунел от прегради, направени от ленти, разположени в редици напречно на осевата линия на пистата. Най-високата лента е опъната на височина от 15 фута, всяка следваща е с три фута по-ниска и се издига на всеки десет фута от разстоянието — така се оформя клиновиден тунел, дълъг 240 фута, като най-ниската лента е на височина, равна на височината на витлото на съответния самолет, плюс още два инча…
След това текстът на брошурата детайлно описваше в какви случаи участникът може да бъде дисквалифицирай — ако докосне пистата с колела, ако се отклони от осевата линия; изрично се споменаваше, че втори опити не се допускат. Всеки пилот, който свалеше повече от четири ленти, трябваше да осигури буренце с ледена лимонада за екипа, подготвил пистата с препятствия. Последното бе добавено някак между другото, явно бе шега, превърнала се в неизменна част от състезанието — „размерът“ на исканата „зглоба“ никъде не бе споменат.
За части от секундата челото ми плувна в пот — за миг си представих този капан от ленти, който лети срещу мен; когато си спомних, че това е първото изпитание, номер, с който пилотите загряват и се забавляват, усетих ледена студенина, сякаш лицето ми бе докоснато от смъртта. Височината на витлото плюс два инча.
Набързо прегледах брошурата — тъй като самоуважението ми зависеше до голяма степен от умението да пилотирам добре, започнах да усещам горещи вълни, които се разляха по цялото ми тялото. Огънят и смразяващият студ се редуваха, ставаше все по-лошо и по-лошо.
Единственото подобно събитие, на което бях присъствал до този момент, бе състезание със стари самолети при ниска скорост на летене, което се проведе в Уотсънвил, Калифорния. В него пилотът, който успееше най-бавно да премине между две колчета, поставени от двете страни на осевата линия на пистата — време, отнесено към съответния показател на самолета, печелеше състезанието. Пилотът не само трябваше да владее бавното летене, той трябваше да го демонстрира при ограничено пространство…
Ако това предизвикателство бе само едно стимулиращо начало, то тогава останалата част на Теста би трябвало да бъде истинска катастрофа.
Предвиждаше се слалом — най-бързият пилот щеше да бъде определен чрез бясно криволичещо трасе, дълго една миля, чиито завои бяха маркирани с гигантски балони, завързани за земята.
Късата писта, предвидена за следващото изпитание, свършваше с косо издигаща се платформа, направена от шпертплат и висока шест инча. Всеки пилот сам избираше разстоянието, от което щеше да се засили към платформата, излитайки с опашно колело на земята (или с повдигнато нагоре колело на носа, казваше листовката… от състазаващите се самолети имаше шест с колело на носа). Ако самолетът излетеше, преди да я достигне или колелото му докоснеше земята, след като я е преминал, той не можеше да продължи състезанието.
Проверяваше се и умението за приземяване на точно определено пространство при изключен двигател, като витлото трябваше да спре да се върти на фиксирана височина от 1000 фута и да остане неподвижно до момента на кацането отвъд поставената четирифутова преграда.
След това още едно състезание при неподвижен лост за управление: всеки самолет излита с гориво за десетминутен полет — победителят е този, който издържи най-много време във въздуха.