![Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/6/9/5/gospodaryat-demon-bg-download.jpg)
Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
— Доста разумно решение според мен — обади се Твореца на Сияйните кули. — Питам се само защо не го направи по-рано?
— Възможностите ми са ограничени. Освен това, за момент бях в плен на измамното усещане, че може да спечелим, без да прибягваме до крайни средства.
— Пожела ли и Вис да изчезне? — попита Сливка.
Поклатих глава.
— Вис Ужасния език е проблем на демоните. Ще я съдим по нашите закони.
— Но нали тя се опита да престъпи тъкмо тези закони! — възпротиви се момичето, повтаряйки думите на Разпилени лунни лъчи отпреди час.
— Няма закон срещу желанието да станеш абсолютен господар — обади се Твореца. — Стига да съумееш да накараш останалите да те последват.
Сливка повдигна рамене и се зае да си нагласява шапката.
— Демони! Понякога наистина не мога да ви разбера.
— Очаквах да кажеш нещо подобно — подметна й Твореца и тя се изчерви.
Реших да ги прекъсна, макар че искрено се забавлявах от техния спор.
— Печатът върху бутилката на Вис няма да действа още дълго. Предлагам да изпратим съобщение до всички демони. Нека се съберат тук, в парка, и да присъстват при разрешаването на проблема.
Отнякъде изникна Ба Уа. Лицето му беше намазано със сажди, но иначе изглеждаше напълно здрав.
— Позволи ми аз да го изпълня, господарю Демон! Ей сегичка ще ги повикам, бърз като светкавица!
— Тичай, Ба. Наеми си помощници. Ще ти бъде платено в шенове.
Недораслият демон кимна и изчезна.
— Добре — потърка ръце Седмопръстия. — Аз пък ще отида в мавзолея и ще донеса бутилката на Вис.
— Не забравяй, че е защитена от преместване.
— В такъв случай ще трябва да донеса целия мавзолей — добави ковачът с усмивка.
Той тръгна и Разпилени лунни лъчи го последва.
— А какво да правим с останалите, Кай Рен? — попита Твореца.
— Превържете ранените и съберете мъртвите, за да бъдат погребани. — Огледах руините наоколо, зейналите дупки от изстрелите на тероничните пушки. — И разчистете бъркотията. Прилича на изгоряла къща.
— Което си е вярно — произнесе простичко Твореца, — боя се обаче, че пак ще се повтори.
Поразчистихме останките, но не поправихме нищо, защото беше необходимо да покажем на другите какво се е случило. Труповете на неколцината убити богове бяха изчезнали заедно с живите им събратя, след като бях обявил желанието си, но телата на демоните бяха останали. Подредихме ги върху платформи, които Твореца изработи от светлина и енергия.
С помощта на дузина недорасли демони Сливка извърши някои корекции в обкръжаващия ни пейзаж. Сега влизащите в парка трябваше да преминат покрай изложените тела, а обстановката целеше да внуши печал и тъга.
В отговор на разпратените от Ба Уа съобщения в парка започнаха да се стичат демони. Едни пристигаха на групички, други поединично или по двойки, но всички се спираха пред мъртвите, след което се събираха в амфитеатралната зала пред Трибуната.
Следях реакциите им по едва доловимите промени в тяхната аура: любопитство, гняв, уплаха, ужас.
Не можех да кажа със сигурност дали се събраха всички членове на демоничното царство — освен тези, които все още бяха затворени в бутилката на Вис, — но за мен и събралото се множество бе напълно достатъчно.
Господарят Швейцледиц стоеше сред тълпа от почитатели и зяпачи. Мелничарят на бури се бе уединил в дъното. Множеството очи на Нощна булка блещукаха с фанатични пламъчета, а в тези на Ледена шапка не можеше да се прочете нищо. Банда недорасли демони вдигаха врява до небето, възхвалявайки участието на своите събратя в битката с боговете.
Безброй лица, калейдоскоп от цветове, шумни възгласи — народът на демоните се бе събрал и очакваше да чуе моите думи. Изправен в предния край на Трибуната, аз ги разглеждах спокойно, вслушвах се в подхвърлените реплики, опитвах се да преценя колцина от тях са повярвали в каузата на Вис.
Когато Твореца даде знак, че и последните призовани са заели местата си, аз започнах своята реч. Обясних накратко, но и достатъчно подробно събитията, които ни бяха довели до този момент. Посочих им останалите свидетелства за провелата се битка и резултатът от нея. Припомних им плановете на Вис и им съобщих за съюза й с Белкази.
Съществуват някои скрити преимущества в това да произнасяш реч пред демонична публика — ако казваш истината. Почти всички от нас владеят умения или притежават устройства, с помощта на които могат да различават лъжата от истината. Те не представляват солидна защита срещу евентуално подвеждане — както например действаше Вис — но все пак ни спестяват възможността да станем жертви на измама.
Приключих с думите: