Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Не сте ли самотен? — попита Смитбак.
— Не — простичко отговори Беюдзин.
— Защо?
Прямотата на журналиста като че ли малко го смути и той впери в него странно проницателния си поглед.
— Идвам тук, за да стана отново човешко същество — бавно отвърна мъжът.
— Ами през останалата част от годината? — продължи Смитбак.
— Извинете го — побърза да се намеси Нора. — Той е журналист. Постоянно задава въпроси.
Знаеше, че в повечето индиански култури е проява на грубост да любопитстваш и разпитваш.
Беюдзин обаче се засмя.
— Няма нищо. Само съм изненадан, че не носи диктофон или фотоапарат като повечето бели хора. Така или иначе, през повечето време паса овце и извършвам обреди. Лечебни обреди.
— Знахар ли сте? — безцеремонно попита Смитбак.
— Традиционен лечител.
— Какви обреди?
— Обреда на четирите планини.
— Наистина ли? — очевидно се заинтригува журналистът. — За какво е той?
— Това е обред, продължаващ три нощи. Пеене, изпотяване и билкови церове. Лекува тъга, угнетеност и безнадеждност.
— И действа ли?
Беюдзин го погледна.
— Естествено. — Упоритият интерес на Смитбак обаче като че ли го караше да говори уклончиво. — Разбира се, винаги има хора, на които нашите обреди не въздействат. Тъкмо затова идвам тук. Заради провалите.
— Нещо като търсене на напътствие — рече Смитбак.
Беюдзин махна с ръка.
— Ако идването в пустинята, молитвите и дори постенето може да се нарекат „търсене на напътствия“. Всъщност търся душевно изцеление. Искам да си напомня, че не ни трябва много, за да сме щастливи. Това е всичко.
Той се размърда и се озърна наоколо.
— Но вие имате нужда от място, където да опънете спалните си чували.
— Тук има много място — отвърна Нора.
— Добре — каза Беюдзин.
Той се отпусна назад, сложи съсухрените си длани зад главата си и облегна гръб на скалата. Тримата отправиха погледи към слънцето, което потъваше под хоризонта. Небето засия в странно тъмнолилаво, което постепенно отстъпи място на нощния мрак. Мъжът сви цигара, запали я и жадно задърпа, като несръчно я държеше между палеца и показалеца си, сякаш пушеше за пръв път.
— Съжалявам, че пак повдигам въпроса, но ако знаете нещо за човека, който е убил конете ни, бих искала да го чуя — каза Нора. — Възможно е с проучванията си да сме обидили някого.
— Вашите проучвания. — Беюдзин изпусна облак дим в смълчания здрач. — Още не сте ми разказали за тях.
Археоложката се замисли за миг. Изглежда тази информация бе цената за помощта му. Естествено, нямаше гаранция, че ще може да им помогне. И все пак трябваше да узнаят кой стой зад убийствата.
— Това, което ще ви кажа, е поверително — бавно отвърна Нора. — Мога ли да разчитам на вашата дискретност?
— Питате дали ще кажа на някого ли? Не, щом не искате. — Той хвърли угарката от цигарата си в огъня и започна да свива нова. — Имам много пороци — кимна към цигарата Беюдзин. — Още една причина да идвам тук.
Тя го погледна.
— Разкопаваме скално селище на анасазите.
Беюдзин сякаш внезапно се вцепени и ръката му замръзна във въздуха, докато усукваше двата края на цигарата. После отново се раздвижи. Паузата беше кратка, ала поразителна. Той запали цигарата и мълчаливо се отпусна назад.
— Градът е изключително важен — продължи Нора. — В него има безценни уникални артефакти. Ще бъде огромна трагедия, ако го плячкосат. Боим се, че тези хора може би искат да ни прогонят оттам, за да могат да ограбят обекта.
— Да ограбят обекта — повтори Беюдзин. — А вие ще вземете ли тези артефакти? За да ги занесете в някой музей?
— Не — отвърна тя. — Засега ще оставим всичко както си е.
Мъжът продължи да пуши цигарата си, ала движенията му бяха станали някак заучени и решителни и очите му бяха непроницаеми.
— Ние никога не ходим в долината Чилба — бавно рече той.
— Защо?
Беюдзин повдигна цигарата пред лицето си и димът заструи измежду пръстите му. Той погледна Нора с неразгадаемо изражение.
— Как са били убити конете ви? — попита мъжът.
— Изкормени са. Червата им са извадени и увити на спирали. В очите им са забити пръчки с пера. И са отрязани парчета от кожите им.
Тези думи оказаха още по-отчетливо въздействие върху Беюдзин. Той се развълнува, хвърли цигарата си в огъня и прокара длан по челото си.