Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
– Не мисля, че… – започна той.
– Не мисли толкова – извика тя и хвана един златен съд от пиедестала до нея и го запрати към главата на Провачек.
Руснакът се наведе, но пушката гръмна и разби на парчета друг пиедестал на сантиметри от Грейс.
Вонос осъзна какво се случваше със съвсем малко закъснение, но не успя да стигне да диаманта преди Алексий. Пресегна се да го вземе, но дланта му се сви около въздух след като воинът, който идваше от другата страна на пиедестала, стисна Проклятието в ръката си.
– Използвай го сега! – извика Рийс, който се намираше в другия край на стаятаа. Елфът прибра нещо сребристо и със странна форма в якето си, но Алексий не успя да го огледа добре.
– Сега е чудесна идея – каза Грейс, която приклекна до него.
Алексий вдигна диаманта и извика За Атлантида като насочи камъка към Вонос и Провачек.
В началото не се случи нищо. После от диаманта излезе жълт лъч, обграждайки Вонос със светлината си като скелет, огрян от лампа. Вампирът експлодира, крещейки с най-неземния звук, който Алексий някога бе чувал.
– Почакай малко. Къде е Провачек? Убихме ли го? – попита го Грейс, но воинът не знаеше.
– Не го виждам. А ти, Рийс? – но елфът вече го нямаше, сякаш никога не е бил там, оставяйки ги сами в стая пълна с мъртви вампири и смъртоносен диамант, докато Анубиса пътуваше към тях.
– Излизай! Веднага! – Алексий хвана Грейс за ръка и двамата излязоха от стаята, прескачайки останките на доскорошния Приматор – Вонос.
Двамата препуснаха през тълпата от гости в имението, избутвайки от пътя си както политици, така и вампири, докато диамантът в джоба на воина прогаряше дупка в плата и го зовеше да го използва, за да унищожи всеки един вампир в тази стая. Освен че моментът беше неподходящ, подобно действие би било нередно. На този бал присъстваха и вампири, които живееха в хармония с човеците.
Макар и малко, те съществуваха.
Алексий не смяташе да съди тези, които не се занимаваха с убийства и кроежи на коварни планове.
Беше му достатъчно, че успя да върне Проклятието на вампирите. Още един скъпоценен камък, чието място бе на Тризъбеца на Посейдон. Още една стъпка към възраждането на Атлантида
Но тогава чу познат гласа. Глас, който хиляди пъти бе молил Посейдон, докато е жив да не чува.
Писъкът на Анубиса.
Нека боговете проявят милост и ги спасят.
Глава 30
Грейс забави крачките си, сякаш хваната в капана на гъст сироп, неспособна да помръдне, като зазидана в цимент. Но най-простото обяснения за внезапното забавяне беше, че може би бе забелязана от богинята на вампирите, способна да я смаже като буболечка. Не бе планирала срещата с Рийс на Гарануин, онзи отвратителен плъх, който ги изостави, да приключи по този злощастен начин.
Щом видяха богинята, гостите проглушиха стаята с викове и кръсяци, треперещи пред величието ѝ. Анубиса блестеше с характерната за нея ужасяващо отвратителна красота. Богинята очевидно не хареса роклята на Грейс, затова с една движение на пръста я запрати във входната врата. Силно.
Вероятно всичките ѝ ребра се бяха счупили. Така че, Грейс започна да се моли с всички сили. Отправяше молитвите си към Диана, която имаше причина и желание да срита задника на незначителната богиня на вампирите. След като молитвите ѝ бяха безмълвни, а тялото ранено, Анубиса не я сметна за заплаха.
Единствената надежда на Грейс бе да ѝ покаже колко много греши.
Доволна от стореното, Анубиса се обърна към Алексий и го повика с пръст да дойде при нея.
– Каква изненада – измърка тя. – Един от моите се завръща при мен. Така ще се забавляваме този път и ти обещавам, че няма да те пусна да си тръгнеш.
– Не мисля така – гласът на руснака бе почти гърлен от гняв, докато се приближаваше с насочен към главата на Алексий пистолет.
Грейс можеше да каже защо звучеше така. В края на краищата той не бе успял да избяга от Проклятието на вампирите. Цялата лява част на тялото и главата му просто ги нямаше, като от него стърчеше овъглена и усукана плът. Гледката бе отвратителна – опърлен манекен, който подскачаше на един крак. На Грейс ѝ се гадеше от миризмата на обгорена плът, а и гледката на полуизпепелената му глава не ѝ помагаше.
Анубиса се извърна към ужасяващата кукла и потрепна незабележимо. Беше толкова красива, без съмнение откъсваше дори и крилата на мухите с грация. Кучка. Точно в този момент неочаквана топлина заля тялото ѝ и навярно потрошените ѝ крака, затова тя даде глас на яростта си и удвои молитвите към Диана.