Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Гаред Кътър, макар и отлят в калъпа на Уонда, ѝ бе едва далечен роднина. Вече надхвърляше два метра. Отегчен и без нищо за убиване, той се опитваше да извае дървен кон, но дланите му по-подходящи за душене на въздушни демони — не подхождаха на пипкавата работа. Натисна твърде много с ножа и сякаш за стотен път острието отскочи от дървото и го одраска по палеца.
— Ядрото да го вземе! — Засмука окървавения си палец и понечи да хвърли парчето дърво, ала Лийша само повдигна вежда и го възпря. Тя незабавно съжали за мимиката, колкото и да бе малка: сякаш иглички се забиха в окото ѝ.
Роджър се обърна към нея.
— Не мога да се разхождам, не мога и да свиря. А какво мога, Ваше Височество?
Всички вдигнаха глави. Лийша не търпеше подобен тон дори в добро настроение.
Но последното, от което Лийша имаше нужда в момента, беше разправия. Още имаше надежда да притъпи силата на пристъпа, но всяка разгорещена реплика намаляваше шансовете ѝ наполовина. Взе доза от лекарството срещу главоболие и го изпи с вода от манерката си. Течността се разплиска в празния ѝ стомах, който се сви в смесица от глад и гадене. Лийша нямаше никакъв апетит, но ако скоро не хапнеше нещо, положението щеше само да се влоши.
Тихо се наруга, задето беше отказала чая и сладките от съпругите на Абан в Двореца на огледалата, но току-що бе измила зъбите си и искаше дъхът ѝ да е свеж, когато посрещне Ахман. Беше ги поканил на закуска, ала слънцето вече се катереше високо над главите им.
Идиотка, чу гласа на Бруна в главата си, следващия път просто сдъвчи ментово листо. Лийша знаеше, че старата ѝ учителка е права. Затършува в джобовете на престилката си за нещо за ядене, ала сред всичките хиляди лекарства, които можеше да свари от билките в нея, не се намираше и една ядчица.
Роджър все така я гледаше кръвнишки и Лийша с мъка потисна желанието да му излае нещо грубо.
— Съжалявам, Роджър. И аз съм нетърпелива като теб. Но с тази скорост като нищо ще тръгнем следобед.
— Ако изобщо ни пуснат — каза Роджър. — С всяка следваща минута се уверявам все повече, че ще свършим в някоя тъмница, а топките ми — на дръвника.
Роджър се боеше с основание. Ахман беше изпратил първородната си дъщеря Аманвах — пълна дама’тинга, — както и племенницата си Сиквах при Роджър като потенциални невести преди около две седмици. И двете бяха подбрани от Иневера — и двете се оказаха шпиони, преструваха се, че не говорят тесиански, макар да разбираха езика съвършено, а и се опитаха да отровят Лийша.
Ала за нейно най-голямо раздразнение Роджър се беше поддал на изкушенията им и беше преспал със Сиквах под наставленията на Аманвах. Оттогава все беше нервен и се боеше, че всеки момент Копията на Избавителя ще дойдат и ще го заловят, задето бе обезчестил момичето, без първо да се съгласи на брак.
— Може би трябваше да покажеш малко въздържание — рече му тя.
— Точно ти ли ще ми говориш? — отвърна той.
— И какво точно трябва да значи това?
Лицето на Роджър доби израз на толкова комично изумление, че тя почти се засмя, ала думите му я шибнаха като камшик.
— Наистина ли смяташ, че някой в тази стая, в този дворец, в този град дори не е наясно какви ги вършиш с Ахман Джардир?
Лийша затвори очи и си пое дълбоко въздух.
— Прецених и взех решение да сторя това с Ахман, след като обмислих всички фактори. Ти остави калкулациите на чепа си.
— „Калкулации“? — Роджър се засмя. — Отраснах в бардак, Лийша. Знам всичко за подобни „калкулации“.
— Достатъчно, Роджър! — Гневът на Лийша най-сетне избухна и в главата ѝ се оформи ярко кълбо от болка, което ѝ даде сили да се надигне на крака.
Роджър отказа да спре.
— Или какво? Омръзна ми от престорената ти праведност, Лийша. Не си херцогинята майка на Анжие. Няма да правя каквото ми кажеш и няма да ми се правиш на по-добра от мен, след като си лягаш като уличница с Демона от пустинята.
Гаред се надигна и посочи Роджър с ножа си.
— Не мож’ ѝ говори така, Роджър. Защитения каза да те пазим невредим, но ще ти измия устата със сапун, ако продължаваш.
В ръката на Роджър също се появи нож.
— Само опитай, горянино, и ще получиш нож в окото.
Гаред пребледня, а след това доби вида на разгневен хищник. Уонда мигом приготви лъка си.
— Ако хвърлиш ножа, ще…
— Я се спрете всички! — извика Лийша. — Уонда, свали лъка. Гаред, сядай. — Завъртя се вихрено към Роджър. — А ти внимавай какви ги говориш и помни, че „уличницата“ може да е единствената причина с шишарките ти да сте още заедно!