Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Кева огледа разрушението пред себе си с ужас. Повечето пламъци бяха угаснали, ала цялата стая бе пълна с останки. Зърна мъртвата си майка на пода и вдигна глава към Иневера със свиреп поглед.
— Кенева беше стара и слаба — на висок глас заяви Иневера. — Време беше черната качулка да премине у мен.
— Как смееш? — провикна се Кева. Да убиеш дамаджи’тингата, за да я наследиш, не бе безпрецедентно, ала в открита схватка беше нечувано. — Майка ми и аз те научихме на всичко, което знаеш. Как можа да я предадеш така, след като те прибрахме…
Иневера се засмя.
— Прибрали сте ме? Никога не съм била улично просяче или ний’тинга. Не пренаписвай миналото ми, за да се изкараш мой спасител. Откъснахте ме от прегръдката на майка ми без думичка, а ти ме хвърли на пътя на дъщеря си, която се опита да ме убие. — Мелан също беше в групичката пред Иневера. Иневера посрещна погледа ѝ, като я предизвика да оспори думите и.
— А когато не се оказах послушна ученичка — продължи Иневера, — Кенева поръча убийството ми. Седем пъти, казаха ми заровете. Аз поне имах честта да го сторя лице в лице.
— Лъжеш — изръмжа Кева.
Иневера поклати глава.
— Защо да лъжа, след като думите ми са без значение? Аз съм единствената, призована от заровете за наследница на Кенева. Докато съм жива, дама’тингите на каджи са мои.
— Ако оцелееш — поправи я Кева и застана в една от позите на шарусахк. Когато излезе от сенчестата ниша, където се намираше досега, слънцето попадна върху къса хора, който държеше в ръка, и костта избухна. Кева изпищя и изгуби концентрация, а ударната вълна я запрати две-три несигурни крачки назад.
Иневера бързо се придвижи напред, за да довърши започнатото. Ако я убиеше сега, само Мелан можеше да я предизвика.
Ала Енкидо светкавично застана между Кева и Иневера и с невероятно мощен ритник я запрати в другия край на стаята.
— Убий я! — заповяда му Кева, докато Иневера се надигаше мъчително.
— Искаш евнух да реши коя ще поведе жените на племето ни? — попита на висок глас Иневера. Както се и надяваше, всички глави се обърнаха към Кева. В този момента Иневера бръкна скришом в торбичката си с хора и стисна едно от парчетата кост в юмрука си, като внимаваше върху него да не попада светлина.
— Не си достойна да ни водиш, ако не можеш да победиш Енкидо — отвърна Кева. — Майка ми го е превърнала в своето копие на отмъщението.
Иневера нямаше време за отговор — Енкидо я нападна с бойно умение, несравнимо с нищо, което младата жена можеше да си представи. Силата и яростта на шарум, тактическата мисъл на дама и прецизността на дама’тинга. Никога преди не беше долавяла силна емоция у него, ала сега той излъчваше ярост като приливна вълна.
Всички шаруми трябва да отмъстят за смъртта на своя дама, дори да им струва живота, учеше Евджахът, а Кенева беше също толкова господар на Енкидо, колкото ако му беше кай’шарум. Тя го беше осакатила и превърнала в нещо по-малко от мъж, ала Енкидо обичаше шарусахк повече от всичко останало и затова бе получил от нея всичко, от което имаше нужда в живота. А сега Енкидо я нападаше с всички сили и тя се принуди да признае, че без помощта на магията си той щеше да я смаже.
Ала защитената демонска кост вля в крайниците ѝ сила и скорост отвъд човешката. Усети объркването на Енкидо, когато първият му удар пропусна, а тя заби изпънати пръсти в далака му.
Този удар трябваше да го повали, ала сега бе ред на Иневера да се изненада. Енкидо беше брониран. Пръстите ѝ попаднаха в една от твърдите керамични плочки, които шарумите вплитаха в одеждите си, когато слизаха в Лабиринта. Плочката се строши при удара ѝ, ала неутрализира силата ѝ и тя отдръпна рязко ръка от болка.
Успя да отвърне на неговия удар, макар и почти да пропусна на свой ред, ала Енкидо отново смени формата и я улучи с опакото на дланта си и отметна рязко главата ѝ назад. Следващият ритник счупи няколко ребра и я запокити в горящото бюро на Кенева, което се строши под теглото ѝ. Всички в помещението ахнаха и оформиха кръг около тях.
Иневера трябваше да стисне юмрук още по-здраво, за да не изгуби своя хора, който успя да поеме част от щетите на удара. После се сви на кълбо и използва част от инерцията си, за да се изправи сред развалините. Енкидо се приближаваше, ала тя вече бе възстановила баланса си и не подцени съперника си отново.
Кръжаха един около друг, Енкидо нанасяше удари и пропускаше, нападенията на Иневера пък се разбиваха в бронята му. И двамата бяха крайно съсредоточени и не позволяваха никакви възможности за безответна атака. Иневера хвърли поглед към Кева, която чакаше търпеливо малко по-напред от останалите, напълно невредима и готова да довърши работата на Енкидо, ако той загуби.