Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Кева кимна и се пресегна за качулката. Иневера я поотдръпна.
— Ще говориш от името на каджи в двора — каза Иневера, — но макар гласът да е твой, думите ти ще са мои.
Кева се поклони.
— Да, дамаджа.
Пресегна се отново и този път Иневера ѝ позволи да вземе качулката.
После подаде булото на Мелан, а тя се поклони още по-дълбоко.
— Да, дамаджа.
Иневера вдигна булото, за да я погледне Мелан в очите.
— Няма да изричаш тази титла на глас. — Гласът ѝ се понесе навсякъде из помещението, ала въпреки това тя се заобръща, за да улови погледа на всяка жена и момиче поред. — Нито една от вас. Още не.
През следващите шест месеца Иневера имаше нужда от услугите на андраха още три пъти и всеки път се принуди да му плаща по същия начин. Той вече я опипваше дръзко и невъздържано, сякаш беше някоя от девойките във Великия харем. Когато посмя да ухапе едната ѝ гърда, тя почти го намушка.
Стига толкова, помисли си. Ахман вече си спечели име. Андрахът не може да му отнеме белия тюрбан и нито една негова услуга не си струва това.
На следващата сутрин тя повика Каша, нейната дживах сен от племето Шарах, както и любимка на Ахман.
— Ще поканя андраха отново тази вечер — каза тя. — Нека Ахман научи „по случайност“, че мъжът ще посети двореца на Шарум Ка, докато него го няма. Искам Ахман да ни намери заедно. Време е да науча андраха на страх и е време Ахман да научи повече за съдбата си. Повече няма да търпя този дебелак да ме докосва.
Единайсета глава
Последна закуска
333 г. СЗ, Лято
— Стига си кръстосвал, Роджър — каза Лийша. — Заболява ме главата от теб.
И наистина сновящият насам-натам в шарените си дрехи жонгльор караше слепоочията на Лийша да туптят от болка. Тя ги разтърка.
Ахман ги беше поканил на закуска на трапезата си, преди да се присъединят към кервана обратно към Хралупата на Избавителя. Лийша предположи, че това значи „по изгрев-слънце“, когато обикновено бе закуската преди дълго пътуване, ала красианците се бавеха. Роджър и Лийша чакаха в една от приемните стаи вече часове.
След първия час Роджър извади цигулката си и засвири, ала както винаги емоциите му си личаха в музиката, пронизителна мелодия, която напомняше на Лийша за нокти по каменна плоча. Помоли го да спре, ала късно. Усети как синусите ѝ се подуват. Чувството ѝ беше добре познато и тя знаеше, че започва поредният цикъл от главоболия.
Бяха ѝ стари познайници — откакто се помнеше. Понякога болката и гаденето продължаваха час. Понякога прииждаха и си отиваха в продължение на цяла седмица, като пролетни дъждове. През повечето време болките просто я правеха по-раздразнителна, а и често се справяше с тях с билки и отбягване на неща, които биха могли да ги предизвикат. Ала понякога изборът бе само между жесток тормоз и толкова силни лекове, че бълнуваше часове наред. В най-лошите моменти — и за щастие, най-редки — не ѝ оставаше нищо, освен да се свие някъде на кълбо и да плаче.
Циклите се влошаваха, колкото повече растеше и колкото повече напрежение се събираше в ежедневието ѝ, а по времето, когато стана билкарка на Хралупата, вече бяха неотменни нейни спътници. Сега, в Дара на Еверам, обградена от врагове, състоянието ѝ беше почти постоянно, като дълга зима без намек за пролет.
Не само тя се чувстваше неспокойна. Напрежението витаеше във въздуха, докато делегацията от Хралупата чакаше да се приключи с тази формалност, преди да поемат към дома. Баща ѝ Ърни беше ходил до нужника седем пъти през последния един час и се изчерви почти до мораво, когато майка ѝ му се скара.
— Не е нормално, Ърнал, да пикаеш на капчици. Трябва да дадеш на Лийша да те прегледа. — Илона беше в другия край на стаята, ала обонянието на Лийша можеше да засрами и вълк, когато я владееше главоболието ѝ. Усещаше парфюма на майка си и от него почти ѝ се гадеше. Напрежението в черепа ѝ растеше.
Като всички останали, Кътърите се преструваха, че не чуват. Уонда, която се имаше за телохранител на Лийша, се беше прегърбила на столче, твърде малко за размерите ѝ. На гърба на стола висяха огромният ѝ защитѐн лък и стрелите му, а на колана ѝ — тежък нож.
Достатъчно едра, за да се бори с мъже, Уонда Кътър беше само на шестнайсет и когато се изнервеше както сега, започваше да се поклаща напред-назад и да прокарва пръсти по белезите от демонски нокти на лицето си.