Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
— Но от кого?
— Би било прекалено голяма случайност, ако е дело на някой друг.
— Всичко е в ръцете на кметството. Те не знаят предисторията.
— Можеш ли да отделиш няколко цивилни автомобила?
— Опасявам се, че е невъзможно. Очаквам всеки момент да получа заповеди. Както се развиват нещата, това може да стане и през нощта. Някой вече е изказал предположението, че тази част на гаража е близо до кухнята на хотела, и трябва да проверим активистите, които се борят за правата на животните и се обявяват против угояването на гъските за пастет от черен дроб и клетъчното отглеждане на телета.
— Не мисля, че са били те.
— Аз също. Но разбираш в какво положение се намирам. Очаква ме дълга нощ. В кабинета на кмета цари пълен хаос.
Оставаха дванайсет часа до отварянето на швейцарските банки.
Ричър замълча.
Гризман затвори телефона, без да каже „дочуване“.
Малко по-късно микробусът на Бишоп ги върна в хотела. Всички се прибраха по стаите си. Ричър чу вратата на Нили да изщраква. После и тази на Синклер. Минута по-късно тя му позвъни по вътрешния телефон.
— Кога смяташ, че трябва да поискаме помощ?
— Не преди утре — отвърна Ричър.
— Казваш това всеки ден.
— Живея с надежда.
— Утре ли ще се случи?
— Възможно е.
— Искаш ли да дойдеш и да поговорим?
Тя го очакваше насред стаята с черна рокля, перли, чорапи, обувки и невчесана коса.
— За какво си мислиш? — попита го Синклер.
Ричър я целуна продължително и бавно, после мина зад гърба ѝ. Тя се облегна на него.
— В личен или професионален план?
— Първо в професионален.
Той се приведе леко напред и откри висулката на ципа току под врата ѝ. Металната висулка с форма на капка. Миниатюрна, но безупречно отлята. Качествена изработка. Плъзна я надолу по гърба ѝ покрай закопчалката на сутиена.
— Къде възнамеряват да използват това, което купуват?
— Нямам представа — отвърна Синклер.
— В Германия?
— Няма никаква политическа логика.
Роклята се плъзна по раменете ѝ, падна, задържа се за миг върху ръцете ѝ, но отново падна и се нагъна на пода около краката ѝ.
Синклер отново се облегна на него. Беше топла.
— Най-вероятно във Вашингтон или Ню Йорк, евентуално Лондон — заяви тя.
— В такъв случай ще транспортират стоката по море. Изгубихме цял ден. Изходихме от грешно предположение. Уайли изобщо не е напускал града. Трябва да пренесе нещо тежко и обемисто, което изисква голям товарен микробус. Това не е най-добрият начин да го изнесе от Германия. Не може да стигне по суша нито до Вашингтон, нито до Ню Йорк или Лондон. Налага се да използва кораб.
Ричър отново се приведе леко напред, само сантиметър-два, и разкопча сутиена ѝ. Плъзна ръце по раменете ѝ, за да освободи презрамките.
Сутиенът се присъедини към роклята.
Той обхвана с длани гърдите ѝ. Тя извърна глава и го целуна.
— Преди седем месеца Уайли е докарал тук камиона от мебелния магазин — продължи Ричър. — Макар че никога не е служил тук. Избрал е Хамбург заради пристанището. Това е второто най-голямо пристанище в Европа. Наричат го врата към света.
Той пъхна палци под ръба на чорапогащника ѝ.
— Ще го качи на кораб — каза тя.
— Така смятам.
— Кога?
Той ги плъзна надолу. А после и бикините. Почувства пръстите си толкова недодялани.
— Когато му платят — обобщи той.
— А това може да стане и утре.
Ричър замълча.
Синклер събу обувките си и се обърна с лице към него. Беше чисто гола, с изключение на перлите. Представляваше чудесна гледка.
— Кога трябва да поискаме помощ? — попита тя.
— Не точно в тази минута — отвърна Ричър.
Свали ризата си.
— А сега слиповете.
— Да, госпожо — отвърна той.
Тя го яхна отново, но този път с гръб към него. Което си имаше своите плюсове и минуси. Като цяло не беше трудно. Ричър се почувства като зрител, който наблюдава щастието, изпитвано от друг човек. Тя се бе устремила към разтърсваща кулминация. Това беше ясно. И той нямаше нищо против.
34
Бишоп изпрати микробуса рано, защото генерал Хелмсуърт пристигаше. Шофьорът ги уведоми, че самолетът е кацнал в Хамбург още по изгрев слънце. Дипломатически служител е посрещнал генерала на летището и ще го отведе направо в консулството, където ще го настанят в апартамент за гости, ще му предоставят известно време да си почине и да се освежи, след което ще го доведат в стаята за съвещания, осигурена от Бишоп. Очевидно Хелмсуърт следваше заповедите си доста стриктно. Отказваше да разговаря с когото и да било освен със Синклер, Ричър и Нили, които можеше да позиционира в командната верига. Останалите нямаха място в нея. Което на практика не представляваше особен проблем. И бездруго бяха решили да ограничат броя на хората, които щяха да разговарят с него. Решиха, че нечия загадъчна реплика, свързана с полузабравена легенда от детството, няма никакъв шанс по време на официална среща, на която от другата страна на масата срещу генерала ще седнат седем души. Прецениха, че неформалната атмосфера ще даде по-добри резултати. Камерен състав. Предварително бяха решили това да бъдат Синклер, Ричър и Нили.