Аферата „Зелда“

Изобел примигна.

— Не знаех, че сме похарчили толкова много за дрехи.

Той й се усмихна.

— Скъпа, само палтото беше четирийсет хиляди лири.

Тя кимна, като се опитваше да не изглежда ужасена.

— А всичко останало?

— Да бъдеш Зелда Виър е скъпо начинание. Но доходно. Не гледай така уплашено. В края на краищата сметките излизат.

Изобел се засмя на думите му, че е уплашена, и се опита да не обръща внимание на студеното чувство на страх, надигащо се у нея.

— Току-що изтегли трийсет хиляди лири за басейна, и предстои да изтеглиш още четирийсет хиляди лири преди края на годината. Ще трябва да изтеглиш и около двайсет хиляди лири, за да платиш данък. Щом парите влязат в сметката, ще трябва да платиш данък върху тях.

Изобел кимна.

— Все забравям данъка.

— Аз — не — увери я Трой. — Така оставаш с близо деветдесет хиляди лири в сметката на Зелда Виър в Швейцария, а още сто хиляди лири предстои да влязат в нея при публикуването с меки корици догодина.

— Пак е доста — каза Изобел дръзко.

— Но не толкова много, колкото мислехме — каза Трой, като я погледна. — Не толкова много, колкото беше мислила, нали?

Изобел безмълвно поклати глава.

— Ммм. Така че имам няколко предложения.

Изобел чакаше.

— Първо, наистина да започнем да задвижваме идеята за екранизация като телевизионен мини-сериал. Най-голям интерес ще има по времето на публикуването на книгата с меки корици, но си помислих, че можем да започнем веднага. Мога да накарам един агент в Съединените щати да го представи на холивудските продуценти и да види дали ще привлечем интерес.

Изобел кимна.

— Добре е да предложим Зелда като автор на сценария по проекта — каза той.

— Но аз не умея да пиша сценарии — започна Изобел.

Трой поклати глава.

— Лесна работа.

— Не, чакай малко — Изобел говореше с убедителността, която се появяваше в гласа й, когато ставаше дума за работата й. — Наистина не знам как да пиша сценарии, и не гледам достатъчно телевизия. Не е като нова форма на писане на роман, която бих могла да усвоя. Това е напълно различно изкуство.

— Не е изкуство, а занаят — каза той просто. — И можеш да го научиш за половин ден. Във всеки случай обаче няма да ти се наложи. Просто ще ти издействаме договор за написването му, а после ще наемем писател фантом. Или ще те отхвърлят, след като видят първата чернова. И в двата случая получаваме добри пари за предлагането на текста под опция. А тук става въпрос за пари, не забравяй, Изобел. Не става въпрос за изкуство.

Тя кимна.

— Все забравям.

— Аз-не.

Той наля още кафе в чашите им.

— И така. Говоря с издателите за продължение. Естествено, те искат нова книга, естествено, съществува известно безпокойство каква би могла да е следващата творба на Зелда. Така че веднага се изместваме от автобиографичния аспект и се насочваме към истински роман. На тях им трябва нещо горещо и ново.