Аферата „Зелда“

Закусваха в дружелюбно мълчание, четейки неделните вестници. Филип винаги започваше с бизнес раздела, а Изобел — с рубриката за книги.

— Нещо интересно? — попита Филип иззад вестника си.

— Един нов роман от Пол Кери е подложен на унищожителна критика — отбеляза Изобел. — Казват, че е повърхностен. Сега той наистина пише по един на година.

— Като конвейер — каза Филип. — Защо не отделя повече време, защо не пише по-грижливо, като теб?

Изобел не каза нищо, но много добре знаеше причината. Подобно на останалите, Пол Кери трябваше да публикува редовно, трябваше да се бори да оцелее, разкъсвайки се между изискванията на суровия и безмилостен пазар, като че ли продаваше консервиран боб, и желанието си да създаде нещо, дълбоко удовлетворяващо за него като човек на изкуството.

— Може би има нужда от пари — каза тя.

— Всички имаме нужда от пари — каза Филип надменно. — Но ти не би пожертвала художествената стойност само за да изкараш някоя пара. Въпрос на баланс.

— Казва човекът с басейна за петдесет и осем хиляди лири — отбеляза Изобел, като се усмихна, за да смекчи язвителността на думите си.

— Казва човекът, който работеше много усърдно в индустрията и купи къщата си наведнъж с пенсията си за инвалидност — отвърна Филип. — Така че всичко, спечелено след това, е просто допълнение към основното.

Преди няколко месеца Изобел щеше да си замълчи. Сега отвърна:

— Сериозно допълнение. На стойност петдесет и осем хиляди лири.

Филип се усмихна.

— Късметлии сме — каза той, сякаш това приключваше дискусията.

Той вдигна отново вестника си и се скри зад него. Нещо в начина, по който беше приключил разговора, й даде сили да заговори:

— Утре вечерта ще отсъствам — каза тя. — Ако не е проблем.

— Разбира се — отвърна той. — Пак работа в колежа?

— Да — каза тя. — И толкова мразя късния влак.

— Значи ще се прибереш във вторник?

— Ще си бъда вкъщи по обяд.

— Не бързай — каза той мило. — Остани колкото искаш. Ние няма да избягаме.

— Не, знам — каза тя. — Но ще се прибера навреме за обяд, във вторник.

Той кимна и отново замлъкна. Изобел стана и направи на двамата по още една чаша кафе.

— Ще отидем ли да се разходим по-късно? — попита тя. — Денят е прекрасен.

— Добре — каза той мило. — Можем да се разходим край реката, а после да отидем за обяд в кръчмата, ако искаш.

— Няма ли да е прекалено далече за теб?

— Не — каза Филип уверено. — Направих го онзи ден с Мъри. Изкарахме си страхотно.