Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Първото, което усети, когато пристъпи вътре, бяха апетитните миризми, носещи се откъм кухнята. Ухаеше на истинска храна.
- Тоби?
Той беше с любимите си дънки, тениска и бейзболна шапка, надянал готварски ръкавици, едната от които се беше скъсала на палеца. Вадеше от фурната пръстения гювеч и го остави върху печката редом с два сбръчкани печени картофа.
- Приготвих вечеря - обяви той.
- Сам? Не знаех, че можеш да готвиш.
- Баба ме научи на някои неща. - От гювеча се вдигаше пара и той свали алуминиевото фолио. - Исках да поканя Майк да вечеря с нас, но той имал работа.
- Той е много зает - успя да изстиска тя, този път без сарказъм. - Какво си сготвил?
- Задушено по каубойски, нудъли и печени картофи. Остана малко и от хляба, който Луси изпече днес.
Не беше особено диетично меню, но тя нямаше намерение да критикува. Бри си изми ръцете, стараейки се да не напръска с вода охладените нудъли в мивката, после извади две чинии от шкафа. Бутна настрани книгата „Чернокожите войници в Гражданската война“, за да освободи място на масата.
- Ухае много вкусно.
Задушеното по каубойски се оказа смес от телешка кайма,
лук, шарен боб и съдейки по празната консерва върху плота, доматена супа. Преди половин година никога не би хапнала нещо подобно, но въпреки полусуровия лук и загорялото месо, Бри си сипа допълнително.
- Отлична храна, шеф Тоби - похвали го тя, когато най-после остави вилицата. - Не знаех, че съм била толкова гладна. Когато пак поискаш да сготвиш нещо, развихри се на воля в кухнята.
Тоби се изпъчи доволен, че усилията му са оценени по достойнство.
- Може би така и ще направя. Ти защо не можеш да готвиш?
И как да вмести готвенето в ежедневния си график? Но истината беше, че Бри никога не бе обичала да готви.
- Аз не си падам много по яденето.
- Затова си толкова кльощава.
Тя огледа кухнята със старите шкафове от светъл дъб и жълтия линолеум на пода. Колко странно бе, че се чувстваше много по-уютно в тази овехтяла къщурка, отколкото някога в разкошната къща, която й бе купил лъжливият й съпруг. А колкото до парите, които някога толкова безгрижно харчеше... Нито цент от тях не беше толкова ценен, както парите, които печелеше със своя тежък труд и творческа фантазия.
- Твоята майка също обичаше да готви - каза тя.
- Наистина ли? - Тоби спря да се храни, вилицата му застина във въздуха. Светналото му от интерес лице я накара да се засрами, че не му говори много за Стар. Както я бе помолил Майк.
- Баба никога не ми го е казвала - сподели момчето.
- Истина е. Майка ти винаги опитваше нови рецепти, не само курабийки и кексове, но и по-сложни блюда като супи и сосове. Понякога се опитваше да ме примами да й помагам, но аз най-вече ядях това, което тя бе сготвила.
Той наклони глава и се замисли.
- Както омете това, което аз сготвих.
- Точно така. - Бри се зарови в спомените. - Тя не обичаше пчелите, но обичаше котки и кучета.
- Също като мен. Какво още знаеш за нея?
Тя открадна мъжа, когото обичах. Или по-скоро Бри искаше да вярва в това, защото беше по-лесно да мисли колко е лоша Стар, отколкото да признае, че Дейвид никога не я бе обичал истински?
Зае се да сгъва старателно салфетката си.
- Тя обичаше да играе на карти. Джин руми. - Стар мамеше, но Тоби и без това се бе наслушал на достатъчно лоши неща за майка си. - Харесваха и Джанет Джаксън и „Нирвана“. Една година цяло лято танцувахме под звуците на „Лъха на младост“ на „Нирвана“. Никак не я биваше на софтбол, никой не я искаше в отбора си, но винаги я допускахме, защото ни разсмиваше. Обичаше да се катери по дърветата и когато бяхме по-малки, се скри от мен сред клоните на онова старо дърво в предния двор.
- Моето дърво - промълви с такова удивление момчето, че сърцето й се сви.
После Бри му каза това, което тя трябваше да разбере от самото начало.
- Твоята майка не беше идеална. Понякога не вземаше живота на сериозно, както би трябвало, но ето какво ще ти кажа. Тя никога не е възнамерявала да те изостави. Винаги е смятала да се върне.