Кръвен обет [bg]

— Адамат, стари друже!

Рикар Тамблар стоеше на прага на малкия кабинет, широко разперил ръце. Той се бе променил от предишната им среща. Къдравата кестенява коса бе оплешивяла наполовина и посивяла. Бе си пуснал дълга брада, по примера на фатрастанските заселници. Костюмът му от камилска вълна бе измачкан, а вратовръзката му беше крива. Адамат го прегърна.

— Радвам се да те видя, Рикар.

Тамблар се усмихна широко. Той хвана Адамат за раменете, за да го огледа.

— Как си?

— Справям се — отвърна Адамат. — При теб как е?

— Определено не мога да се оплача. Заповядай, сядай. — Той въведе Адамат в кабинета си. Вътре бяха разхвърляни книжа, полупразни бутилки и мръсни чинии. Рикар смъкна купчина вестници от посетителския стол и заобиколи бюрото си, за да отвори прозореца. — Коел! — провикна се той. — Коел, донеси ни вино и две чаши. Бутилка пине… Не, две бутилки.

Той отново затвори прозореца, но не и преди миризмата на мъртва риба и Адморието да се е промъкнала. Рикар сбърчи нос и извади кибрит от джоба на сакото си, за да запали ароматната свещ.

— Не понасям тази миризма — обясни той. — Тя се просмуква навсякъде, макар да се намираме на километър от пристанището. Но какво да се прави. Налага се да се намирам близо до оживлението.

— Чувам много добри неща за работата ти със съюза — каза Адамат.

Рикар бе създал първия си работнически съюз скоро след дипломирането им. Въпросният съюз се беше провалил, както и последвалите го шест — заради липса на участие или заради полицейска намеса. Тамблар бе арестуван петкратно. Но той не се беше отказал и в крайна сметка упорството му се бе оказало възнаградено: преди пет години Мануч бе признал първия синдикат в Деветте държави.

Макар това да не изглеждаше възможно, усмивката на Рикар стана още по-широка.

— Благородните воини на труда откриха три филиала от изборите насам; в момента водим преговори да отворим още шест. Вече притежаваме над сто хиляди членове, а изчислителите ми казват, че това е само началото. След няколко години членството ни може да възлиза на милион, че и повече. Металургията, въгледобивът и минното дело — най-големите адрански индустрии — всички те имат съюз.

— Но една индустрия ви създава проблеми, доколкото зная — каза Адамат. — Оръжейната.

Рикар изсумтя:

— Проклетите оръжейници не искат да се обединят.

— Не мога да ги виня. Те произвеждат половината от оръжията, използвани в Деветте държави. Не им се налага да се тревожат за конкуренция.

— А ако създадяха профсъюз, щяха да снабдяват целия свят! Организирането е ключът — рече Рикар. — В момента ни вълнува каналът, пресичащ Въгленда и Делив. Когато бъде приключен, ще имаме пряк достъп до океана от Адро; тогава нищо няма да ни ограничава и най-сетне ще имаме удобен търговски път до океана. — Той неочаквано сгърчи лице. — Ама и аз съм един, седнал съм да говоря за успеха си, когато… — Тамблар замълча.