Кръвен обет [bg]

— Магическа кула — каза Таниел.

— Видях. Ето защо са се размотавали. Аз смятах, че очакват пристигането на още сили. — Борбадор изсумтя раздразнено и дръпна яката си. — Не очаквах подобно нещо.

— Това е първият път, в който виждам подобна кула — каза Таниел. — Преди само бях слушал за тях.

— Противното би ме изненадало. Последната подобна кула е била изработена преди… преди двеста и петдесет години. Отново от кезиански Привилегировани, при обсадата на един гурлански шах. Ироничното е, че тогава са имали адрански съюзници. — Той отново изсумтя. — Кабалистите от Адро и Кез създали общо три кули. Тези съоръжения им спечелили и битката, и войната.

— Защо са им трябвали кули? — попита барутният маг.

Бо го изгледа мълчаливо.

— Защото дворецът на шаха бил охраняван от гурлански бог — отвърна накрая той.

Таниел потръпна. И не заради планинския студ.

— Шегуваш се. Бог?

— Тайни на кралската кабала, друже. Млад бог. Млад и наивен — занесено рече Бо.

— Това не е нещо, което ще намериш в хрониките — додаде Гаврил. Той слезе при тях, прибирайки далекогледа си. Носеше кафяви кожени ботуши и жилетка в същия цвят, която с мъка обгръщаше гръдта му. Личеше, че тя дълго време е била неизползвана, тъй като беше избеляла и на практика беше пропита с миризмата на прах. На лявата гръд се намираше емблемата на планинската стража — един триъгълник с ореол, обграден от два по-малки. Жилетката на главен граничар.

Гаврил, местният пияница, беше началник на крепостта. Таниел все още се затрудняваше да осмисли това.

— Какво мислиш? — Бо кимна към крепостната стена.

— Това не ми харесва. — Гаврил прокара ръка по челюстта си. При встъпването в старата си длъжност той бе отстранил брадата си, но тя бързаше да изникне обратно. Пък и той се бръснеше само през няколко дни. — Подобна кула означава, че цялата им кабала е тук.

— Или нещо по-лошо — рече Борбадор.

— Жулин — каза Таниел.

Тримата се спогледаха мрачно.

— Виждал съм я да използва магия — рече барутният маг. — Страховито е.

— Нищо не си видял. Тя се е сдържала — изсумтя Бо.

— В такъв случай тя просто ще срине крепостта.

— Хич не ме интересува коя е — каза Гаврил. — Тя няма да се отърве от нас тъй лесно. Стари колкото нея магии обгръщат крепостта, те са били вплетени във всеки каменен блок, във всяка шепа пръст.

Бо го погледна раздразнено.

— Не бива да я подценяваме. И все пак е възможно битката с нас да я е отслабила. Горе тя отнесе бой, който би унищожил половин кабала. Да не пропускаме падането. Най-вероятно е оставила дупка в земята.

Сред заелите позиция войници се разнесе мърморене. Таниел се приближи до стената, за да погледне. Гаврил и Борбадор го последваха.

Подножието на планината се раздвижваше. През нощта цялата армия се беше преместила по-близо, досами обхвата на оръдията. В момента тя приличаше на огромна, неорганизирана маса, но първите редици вече се строяваха. Тогава той видя и знамената на кезианската кралска кабала. Край тях стяговете на краля и благородническите родове изглеждаха нищожни. Магията ги издигаше високо над редиците, без да позволява на вятъра да ги сгъва.