Кръвен обет [bg]

— На какво разстояние от нас?

— По права линия — пет километра. Непосредствено извън обсега на оръдията.

— Не и извън моя обсег. — В началото на битката той щеше да пръсне няколко глави и да принуди врага да премести лагера си.

Въпреки това Гаврил се въсеше.

— Идиоти. — Той сграбчи един млад граничар за рамото и посочи надолу. — Кой е допуснал да се доближат толкова? Та те са в обсега на мускетен изстрел. Почти край редутите ни.

Момчето сви рамене.

— Никой не даде заповед за стрелба. Когато изникнаха, изпратихме вестоносец до Адопещ, но още не сме получили нареждания.

Таниел се взря в мястото, където Гаврил сочеше. Там той различи тънка ивица войници с пясъчножълти униформи със зелени ивици. Кезианска пехота. Те носеха дървен материал и инструменти и почти достигаха редутите. Адранските войници просто ги наблюдаваха.

Гаврил изруга. Той се затича към портата и изскочи на пътя. Таниел грабна пушката си и резервен барутен рог, преди да го последва.

Редутите представляваха поредица от шест форта, разположени по краищата на лъкатушещия път през планината. Всеки от тях разполагаше с едно фиксирано оръдие и достатъчно граничари, които да го обслужват. Личеше, че снегът е бил почистен неотдавна. Надали в близките сто години те бяха използвани.

Таниел и Гаврил се спуснаха до последното убежище.

— Кой отговаря за този форт? — попита пристъпилият Гаврил.

Един ефрейтор повдигна ръка. Той носеше синята униформа на редовната армия, очевидно изпратен от столицата.

— Аз. Ти кой си?

— Граничар — отвърна Гаврил. — Защо позволявате на сапьорите им да поставят оръдия и — той погледна надолу — да прокарват тунели?

Таниел се навъси. Защо пък да прокарват тунели? Враговете се намираха прекалено далеч, за да подкопаят крепостта, а редутите можеха да бъдат превзети с обикновен щурм.

— Няма защо да те слушам — прекъсна го ефрейторът. — Може да не съм от стражата, но пак съм по-горен от теб… какъвто и да си.

Самият Таниел също не знаеше чина на Гаврил — планинската стража си имаше своя система. Във всеки случай той посочи към барутния си символ.

— А пък аз съм по-горен от теб. Изслушай го.

Ефрейторът продължаваше да се въси към Гаврил, макар че последният бе две глави по-висок от него и двойно по-тежък.

— И какво да правим? — рече той.

Таниел чу как едрият планинец скърца със зъби.

— Пушката ти заредена ли е?

Барутният маг му подаде оръжието. Гаврил го провери, подсвирвайки възхитено.

— Ето това — обърна се той към ефрейтора.

Граничарят се облегна на стената и стреля. Един сапьор на няма и петдесет метра от тях рухна на земята. Другарите му побягнаха назад.

Гаврил подаде пушката обратно на Таниел.

— Войната вече е започнала. Не спирайте да дупчите негодниците, иначе те ще доведат Привилегировани, които ще ви смажат.