Оскар за смъртоносна роля [bg]

Малко преди да стигне до площад „Пушкински“, Анжела намали скоростта и нарушавайки правилата, сви под огромната арка на една сталинска сграда. Собственикът на мерцедеса, който излизаше изпод арката, отначало ядосано изсвири, но после я видя през предното стъкло — с чувствените устни и къдравата черна коса — и й даде знак с ръка, а после се дръпна да й направи път. Така тя успя да мине в пресечката. Сега вече беше съвсем близо до клуб „Целина“. Там днес празнуваха премиерата на поредния пълнометражен филм на компанията „УТВ-филм“. Тази клуб бе собственост на татенцето и всички пътища към него й бяха по-познати от родния дом.

Анжела малко намали, за да се огледа. Тя късогледо присви очи, погледна надясно и наляво дали няма насрещни коли… И в този момент изведнъж усети страшно силен удар отзад. Чу се железен грохот. Изхвърли я напред, върху волана (тя по принцип никога не слагаше колана, за да не притиска гърдите си). След секунда слисаната Анжела разбра какво се беше случило — в багажника на колата й се беше врязал някой. Недоумението й се смени с гняв.

Анжела изскочи от колата. Точно така! Отзад, в толкова стилния й багажник се бе забила някаква червена колица! Зад волана — млада блондинка. Лицето й изкривено от страх. Ръцете й конвулсивно стискат кормилото. Но на нейната гадничка таратайка й нямаше нищо, а на Анжелиното ново рено цялата му задница е на хармоника, а задното стъкло е на парченца…

— Ах, ти, кучко мръсна!!! — закрещя Анжела на блондинката през отворения прозорец на бричката й (тая смотла дори не е имала пари за един климатик!). — Ти к‘во, кьорава ли си, пачавро?! — Анжела изобщо не сдържаше езика си и хич не я интересуваха минувачите… — Не виждаш ли, кучко, къде караш?!